От около три часа опитвам да се свържа през аналоговата централа, за да се чуя със семейството по една закъсняла пратка, която им носи пари.

Вдигнах на крак и пощата в града.
Не работи.

Така е в делници и празници.
Така минават годините им.
Така щеше да мине и живота ми.

Имам си ново семейство.
Нови приятели.
Уговаряме кога да се видим, щото живеем много динамично.
Топло ми е с тях.
Когато им разказвам за стария си живот стават тихи.
Точно като онова място, където го пазя.