Здравей,отговаря ти автора на темата. Пишеш за това че бяхме щастливи и имахме мечти. Това е едно от нещата,за които исках да пиша. Вярно, беше време в което липсваха много неща-чакаш за телевизор да си купиш,чакаш за захар на опашка и други подобни-не ми се изброяват сега, но пък я имаше веселбата и непринудеността в отношенията между хората. Имахме мечти, бяхме щастливи. Аз също живея на запад, имам собствена къща, собствена кола,хубава работа. Ако искам да си купя нещо,качвам се в колата , отивам и си го купувам.Няма опашки,няма липси,парите стигат за добър живот,какво повече би искал някой-ще се запитат тук някой хора ? Но аз искам- и то много- да се върнат онези години, в които бяхме бедни, но щастливи. В които приятелството беше истинско, а не като това сегашното тук на запад-да си правиш уговорки за гостуване , че и какво да се купува даже, седмици преди гостито. Запада ни даде много, но и много взе от нас. Поне от мен взе много-отне ми възможността да бъда сред близките си, сред приятелите си. Но това се дължи на некадърните правителства от 1989 г. до сега, но това е друга тема,да не я започвам сега,че ще се смени предмета на разговора.
Нека да завърша със следното към всички българи по света-където и да сме по света, нека да запазим спомените си,и то най-вече добрите спомени от едно отминало време,време,което никога няма да се върне .