Попрочетох мненията и мисля, че във всяко има по малко истина. Истината- за всеки тя е различна и всеки я пречупва през своята действителност. За образованието в България- поне допреди 15ина години беше добро. Аз не блестях особено по математика, имам 4,75 в дипломата за средно и в университета във Великобритания имах отличен успех в математическите дисциплини и на изпитните резултати винаги съм била в първата тройка (от стотина). В България не можех да имам материалните блага, които исках. Заминах веднага щом можах. Като дете винаги си мечтаех да живея в Париж, но когато отидох там установих, че не е за мене. Установих се в Лондон и живях там 12 години. Лондон беше моя рай, всъщност за човек без семейство едва ли има град, който да предложи толкова разнообразен културен живот. Животът в Лондон е скъп. Има от пиле мляко, стига да имаш пари. Пари се изкарват с работа. Работа в Лондон дал Господ. Докато човек няма деца гледа на живота по друг начин. Децата навсякъде в днешно време са скъпо удоволствие, но в Лондон с деца стандартът пада стремглаво. Сега живеем в Париж. За пръв път в живота ми ме гони носталгия, преди никога не ми се е случвало. Мъчно ми е за приятелите, за пазара Портобелло, за Историческия музей, за Ситито, за бившите колеги. Защо дойдохме тук? Ами уж заради децата (второто е все още на път). Във Франция има по-добро здравеопазване, образование, безплатно е. Ако синът ми учеше във френското училище в Лондон трябваше да плащам 4000 евро на година. В Лондон най-ефтината детска ясла, която намерих струваше 1200 английски лири на месец. Тук в Париж за прекрасна просторна детска ясла с басеин, пързалки и куп други екстри цената е 300 евро на месец. Проблемът е, че няма места. Наистина френските училища тук са безплатни, но в зависимост от района може да се окаже, че повечето от съучениците му са от нискообразовани имигрантски семейства от Африканския и други континенти. Май нямаше смисъл да идваме, но ако след време преценим, че ни е по-добре във Лондон, ще се върнем там. Всъщност, за мене важното е децата ми да са живи, здрави и много щастливи където и да са и с каквото и да се занимават. Когато един ден, живот и здраве имаш свои деца, ще разбереш и тези родители, които "го правят заради децата", колкото и да са или не са прави. четох някъде, че родителите искат децата им да постигнат това, за което те самите са мечтали а не са постигнали и може би е вярно. Иначе хората емигрират по най-различни причини, а не само за да подобрят финансовото си състояние. Знаеш ли колко французи, швеицарци, испанци и америцанци отиват да живеят в Лондон, Рим или Токио? Ох, утре ще продължа, че ми се доспа!

Между другото, майката на Елиас Канети е от известната Русенска фамилия Ардити, така че той може и да мине за българин.