Аз преживях същото - почина баща ми, който беше най-святия за мен човек. Не мога да престана да изпитвам чувство за вина, защото той много трудно преживяваше нашето заминаване. Много е тежко, много. Майка ми не поиска от мен да остана само заради нея. Тя успя да преодолее мъката си и когато дойде за първи път при нас беше щастлива, че ние живеем добре. Надявам се някой ден да я склоня да дойде да живее с нас. Тя всъщност е съгласна, но го отлага за времето, когато може да е безпомощна да се справя сама. Сега си мисля, че ако баща ми не го беше застигнала тази жестока внезапна смърт и той беше имал възможност да види как живеем, щеше да бъде много по-спокоен. Иска ми се да вярвам, че има живот след смъртта и той ни гледа отнякъде успокоен за съдбата ни. Може би и майката, която моли за съвет как да върне сина си би била по-спокойна ако го посети и види как живее той. Колкото до лубимата жена, трудно е да се повярва, че той ще я изостави ако наистина я обича.
Колкото до връщането в България, изклучения са хората, които нямат такова желание. Родината остава завинаги в сърцата ни и всеки един от нас се надява някой ден да се върне при корените си.