Мила, моите съболезнования...

Не искам да прозвучи цинично, особено в този тежък за тебе момент, но на всеки му идва времето един ден, и, независимо дали си до него или далече, нищо не можем да направим по въпроса... За съжаление.

Свалям шапка на майка ти, тя те е разбрала отлично и е постъпила както всеки един родител трябва да прави: да оцени кое е най-доброто за детето им в дадения момент и да го насърчава точно към това, без да го командва, естествено!

Всички сме оставили семейства и приятели в Бг, на всички ни е мъчно. Ама пусто, както казах, не сме в чужбина от хубаво, бе, дявол да го вземе! Всеки го знае това, и, докато не се оправи шибаната ни държава, така ще е: разделени семейства и мъка, мъка, мъка...
Да не говорим за случаите, когато майки оставят децата си в Бг, за да ходят на гурбет, от немотия и от майчина саможертва в стремежа си да осигурят по-добър живот за децата си... Ей тия хора са в най-лошата позиция според мене...

Разбира се, ние, които сме в чужбина, имаме най-малко право да говорим и криткуваме нашата "шибана държава" (имам предвид обстановката в държавата, а не държавата като такава). Ние сме избрали по-лесния начин, да избягаме, всеки да се спаси както може... Но какво друго ни остава, дори и да сме в Бг... дали можем да намерим начин да променим нещо... съмнявам се...
По-този въпрос може много да се дискутира, и май е предмет на друга тема, но вярвам, че в основата на всичката тая мъка от раздялата е икономическата обстановка в Бг и това не може да се пренебрегне!

Още веднъж, съжалявам за баща ти... и аз загубих дядо миналата година, на Великден... не е лесно! Както казва един мой приятел, животът е суров и куров, с извинение, но трябва да се живее...

I was crying because I had no shoes
until I saw someone who had no legs...