Живея в 4ужбина от 2 години.През този период изгубих баща си най-прекрасния 4овек на света.Още тогава предложих на майка ми да остана в БГ при нея.Тя за секунда не се поколеба и ми каза 4е ще е по-щастлива и спокойна ако сьм там кьдето сьм се устроила и 4е тя не иска да ме гледа как правя нещо такова само заради нея,изпускайки шансовете в живота.Оби4ам я и цялото ми останало семейство сьщо,4уваме се всеки ден и помагам с каквото мога.Зная,4е на вси4ки родители им е тежко без децата им,но и могат да предценят кое е по-добро за потомците им.Това е моята версия и моята история,но всеки 4овек и всяко семейство е разли4но,така 4е мисля 4е не би могло да има универсален отговор на по-горе поставения вьпрос.