Съжалявам, скъпи Simply, но тука трябва напълно да се съглася с njakoj!!!

Всеки гради живота си сам, и не е редно да натрапваме чувството за вина у децата си, само защото сме им дали живот и отгледали... Пиша ти с много емоция, защото аз мога да се поставя на мястото на сина ти, тъй като на моя татко му е УЖАСНО мъчно, че аз не съм до него, даже и след като се омъжих и родих дете, ме караше да оставя мъжа си и да се върна при него в България!...

Можеш ли да си предствиш до каква степен стига родителският егоизъм понякога... Знам че ме обича страшно много и затова вечно ми повтаря да се върна, но аз не мога да направя това!

Голата истина е тази: който ведъж е отишъл в чужбина и е опитал от живота там, никога повече няма да иска да стои в България. Дори и да се върне по една или друга причина, винаги ще го влече към по-удобния начин на живот(впредвид тежката икономическа обстановка в България в последните няколко години...) и ще търси начини да замине пак!!!

Не се измъчвай, а се радвай, че детето ти е добре и не се налага да мизерства в нашата държава, а живее като "бял" човек...

Njakoj, забележка към теб: когато си права, не мога да кажа, че си крива...
Протягам ръка! В крайна сметка, на никой не му е лесно в чужбина и не си струва да се дърлим... Никой не е в чужбина от хубаво!...

Поздрави от отворена!

I was crying because I had no shoes
until I saw someone who had no legs...