Не само, че не са инициативни ами ги мързи да гледат.

Ще ви дам пример, в който аз не съм отишла при тях с проблем, а напротив, поводът беше повече от приятен. Само вижте реакция....

В училището на дъщеря ми, което е интернационално (13 националности в клас от 18 деца ), учителката решава да направи нвщо чудесно, посвещава всяка седмица на отделна държава, подготвя снимки и интересни неща за страната и иска съдействието на майките - каквито материали имат, снимки, сувенири...каквото ни дойде наум + национални ястия в петък.

Чудесно, ще спретнем сърмички и баница - колко му е, ами материали и сувенири? Аз не съм много по сувенирите, твърде съм заета дори да си погледна къщата, камо ли да си подредя битови покривчици...да не говорим, че се прибирам в БГ на няколко месеца и определено не съм се затъжила за мускалчета с българска роза...

И така ми идва свежата идея, да се обадя в БГ посолството и да ги помоля за съдействие, то ще си бъде жива реклама на милата татковина, би трябвало даже да се зарадват...нали имаме и " културно аташе"...егати и длъжността

Обаждам се аз, обяснявам случая и какво ми отговарят:
" Ний да не сме туристическа фирма, че да имаме проспекти, и кат' Ви слушам много хубаво приказвате български, що не се обадите в БГ да ви пратят к'вот Ви трябва."

Това е. Край на цитата. Това са ни посолствата навсякъде. Нарочно ви разказах случай в който всъщност нищо не съм искала от тях, само малко съдействие и пощенски картички...Те просто мразят да си имат работа с българи.

Дано не се налага наистина да опре човек до тях, на никаква помощ не може да се разчита.