Здравейте на всички,
Сега аз ще ви разкажа какво ни се случи мин. лято.
Решихме да ходим със семейството ни в Гърция с влак от Свиленград. На Бг граница ни искаха да покажем колко пари носим,ние категорично им отказахме защото това беше на улицата,от къде да сме сигурни кой ни гледа и с каква цен. От гръдската страна ни спряха,също икаха да покажем кеш пари,но този път не на улицата .Попитахме ги защо трябва да са кеш,нали имаме кредитни и дебитни карти?!Но...настояваха.Показахме им 1000 ДМ и до там приключиха с парите,после се заядоха защо имаме "черни печати" в паспортите. Ние живеем в Англия и визите ни представляват черен печат на който пише статута ни. Чакахе 3 часа на границата да дойде някое си лице да ни види паспортите.На всичкото отгоре нямахме драхми,правеха ремонт на релсите и нямаше да има друг влак...Освен нас чакаше и едно друго семейство. Те ни казаха,че щял да дойде автобус да ни забере и заведе до близък град.То хубаво,но ние как ще разберем кой е автобуса като и дума гръдски незнаемОказа се,че те знаели за някоя българка която ще пътува със същия автобус и била в близко заведение.Отивам аз в заведението,исправям се пред вратата и питам на български:Кой чака автобус за...???Тя ми отговори:Аз! Страшно сме й благодарни на тази жена.Много ни помогна.Ако не беше тя незнам какво щяхме да правим.
Като ни заведоха до гарата от която трябваше да хванем влак за да продължим дойдоха някакви цивилни полицаи за да ни проверяват паспортите ,те ни говрят нещо,ние нищо не разбираме...шоу.Показват ни някакви лични карти който са написани на гръдски,ние ги гледаме и не реагираме.Ееее пък дума незнаеха на английски.И там се появи някой българин та ни каза какво искат тези...показахме им паспортите и си тръгнаха.

Всеки Божи ден се сблъсквахме с езиковия проблем докато на 4-тия ден си тръгнахме.

Седнахме в една таверна уж да усетим истинската гръдска таверна...ние неможем да се разберем...Накрая ни донесоха цаца....

Та......ходиме в Гърция ,ядохме цаца ,напавихме си снимки,похарчихме към 1000 лева и се прибрахме.... затова пък никога повече няма да се върнем!

Успех на всички и попътен вятър!!!

Поздрави от Лондон!

Poline