Това мнение вече бе публикувано в Емиграция, но мислия че тук му е мястото.

Продавам дом, градина, черешови дървета, старо легло, маса, три стола, стенно килимче, писма от казармата, сватбени снимки, спомени за куче и пеперуди, детско барабанче от 1947 година, желязна шейна, есенни храсти, бичкия, песен на майка ми, стогодишна лоза, слънце от детството, лятна тъмнина, скарлатина, абитуриентски костюм от 1959 година, залез над Люлин, момиче в Борисовата градина, един час в 275-а аудитория, баскетболен мач в зала "Сливница", кестени, стара пишеща машина, глупава любов, зимни ябълки, летни трамваи, сняг до пояс през 1949 година, пъравата ми тетрадка с ченгелчета, капан за мишки, напукани циментови стъпала, прогнили тараби, смях в двора, мечти на гимназист, среднощно прекачване през прозореца, гледка към Копитото, детски пеленки от 1968 година, ръка и рамо на скъп човек, звън на камбана, заровен до половината праз, предчувствие за щастие, безвъздушност, хвърчило с канап.
Телефон: 365-82-12
София. Вечер.
/ след средата на месеца - Монреал, Квебек,Канада, пощенска кутия 15347НХ.
До поискване./

ПИСМО

Когато бях малък, сине, баща ми ми даваше сърцето на динята. И когато пораснах пак посягах към него. Разбрах , че съм станал баща, когато за първи път не аз изядох сърцето на динята, а го дадох на тебе, сине. Не на динята, сине, не на динята. Моето сърце ти давах, както някога моят баща на мене.
Ако дините в Канада имат сърце, дай го и ти на сина си, когато се появи. Ако и той го даде на сина си - значи е българин.


Обратна Разписка

Канада, 1837 Сейнт Катерин Ест
ап.5 Н2К2Н4 Монреал, Квебек
Пощенска станция 142 ХМ

Няма получател. Лицето неизвестно. Адресът неизвестен.





Станислав Стратиев