За голямо съжаление всичко това е истина.Колкото деца са в чужбина толкова плачещи майки има.А колко са те? ...Много....И още повече ще бъдат..Аз лично познавам няколко български баби който гледат внуците си в Англия.Те също се чувстват зле.Знаете ли какво е на една жена/мъж който вече се е пенсионирал да отиде в чужда страна?!?Нито език знае,нито има съседи с който може да си поговори,нито може да отиде сам някъде...Ееее..."птиче в клетка".Но какво да правят,дошли при децата си който са тук от години,мислели са си,че така ще е по добре,но...какво ти добре брато,на 60 години?!
Моята баба е на 70 год.,плаче по телефона,но всеки път казва:Ако искате да мизерствате ...върнете се!
Съпруга ми поради стеклите се обстоятелства не е виждал никога на брат си детето,а то сигурно колело кара вече....
Така е...А представете си за миг как са се чувстали майките чийто деца са заминали там някъде в неизестността и те знаят,че никога повече няма да ги видят.Говоря за времето преди 89 година...

Бъдете здрави и много кураж на всички!