|
|
| Тема |
 Da vi zvuchi poznato? |
|
| Автор | Plagiat (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 21.07.02 12:54 |
|
|
|
Procheteno iz drugite klubove...
Тия дни на аерогарата
Посрещам си гостите от странство.
Чакам да излезнат.
Самолетът малко закъсня та почаках повече от планираното.
Реших да поогледам.
Хора пристигат.
Повечето българи.
От "тежка" чужбина!
Гурбетчии, демек.
И ми се скапа настроението. Пак!
Отляво.
Гледам един мъж държи момченце, което плаче. Той му вика "Миличко, аз съм дядо ти". До тях младо момиче говори на детето "Това е дядо, Мони, това е ТВОЯТ дядо".
Момченцето на 1-2 годинки реве ли реве.
И дядото се разплака.
Отдясно.
Жена, наша възраст.
Клекнала до едно момиченце на 3-4 годинки и ридае. А момиченцето и говори нещо на английски. И жената заплака още по-силно.
Зад мене.
Двама съпрузи. Пак наша възраст са гушнали едно малко дете. Вече не е бебе ама е не повече от годинка. Дъртофелниците току погледнат детето, току се вгледат. И те се разреваха.
Пред мене.
Един мъж. Малко по-дърт от нас.
В тълпата пред перилата.
Мърмори си "Хайде бе, кога ще излезнат?"
А ръцете му треперят. И едната половина на лицето му трепери.
И тоя е готов да се разплаче...
И си мисля:
"Кога ли, Господи, и моя милост и на моята милост половинката ще стоим тук със свити сърца и ще чакаме да се появят децата ни с внуците ни, които в чужди страни са се родили а ние като пеленачета не сме ги и зървали а и те нашите физиономии не са виждали и ще ги смята за чужди и ще плачат от тях а и ние ще се разплачем!?...."
П.П. Знам, че се повтарям. Мамка му!
Знам, че ще ви "сговня" настроението.
Много неща знам или мисля, че знам.
Ама едно не знам - къде е нашата вина?
И у кого е вината????
| |
| |
| 
|
|
Da vi zvuchi poznato?
