Има, и още как, ама не си признаваме. Ето ти тука една история, дето я пуснах в един два форума, ама дето викаше някой (не се сещам кой, ама е вярно) " Само един ме разбра, и то погрешно".
Та ето я и историята (малко дългичка, ама поучителна):
---------------------------------------------------------------------------------------------------------
Мили деца...
Ето го отново Батко ви да ви разправи една приказка която научи през времето докат' го нямаше. Сядайте и слушайте:

Приказка за Кацата с Меда и Лайняната Река

Имало едно време някъде по света една Приказна страна, в която живеели само Щастливи хора. И си живеели те прекрасно - имали си и поркане, и папкане, пък и други разни работи си имали. А и папкането им не било какво да е, а само отбрани гозби и десерти. Имало там една голяма - голяма Каца с мед, от която Щастливите хора си гребели с големия черпак и всеки можел да си гребе колкото си иска и за всички имало и хартисвало биля.
Живеел там и един Батко със своята Батковица и едно малко Батковче, нелошо живеел, даже според някои направо добре си живеел Баткото. Имал какво да папа, и хлебец се намирал, и масълце, а доста често и сиренце имал на трапезата си. Не се оплаквал Баткото, мирно и тихо си живеел, само дето по цял ден трябвало да обикаля по горите и полетата да търси медец и разни други нещица, направо от девет кладенеца вода носел, зад девет планини в десета го намирал, ама намирал. Трудно, ама намирал. Само че докат' го донесял в къщи и половината го разливал, а пък от другата половина половината трябвало да го дава на едни чичковци с бомбета и големи бидони (за тях ше чуете малко по-натам, тъй че внимавайте). Ше попитате ами Кацата? Та Баткото не знаел за тая Каца, щот' тя не се виждала от Долната махала (те там живеели с Батковица), а той горкия не бил ходил никога в Горната махала и не бил говорил с Горненците, щот' не му оставало много време от търсене на медец и други работи.
Та тоя Батко веднъж подочул (такъв си бил той, все гледал в чиниите на другарчетата си), че имало някъде няк'ва си Каца с мед, дето секи можел да бърка в нея, и си рекъл "абе що съм толкова прост и не бръкна и аз кат' сички в тая Каца?". И посъбрал Баткото кураж и сили, метнал ямурлука, целунал на изпроводяк Батковица и малкото Батковче и поел към Кацата. Дълъг бил пътя и труден и много премеждия имал Баткото, ама т'ва е друга история и нея ше ви я разкажа някой друг път (ако сте послушни). Та стигнал най-накрая той на един хвърлей от Кацата и що да види - пред нея тече Лайняната река (там дето му казали за Кацата с мед никой не споменал за никакви Лайняни реки и прочее). Баткото седнал и се замислил - как да я кара по-нататък? Рекъл си: щом до тука съм стигнал, няма да се отказвам я, пък и толкова народ гребе от тая Каца, все трябва да минават някак през реката. Тук му е времето да споменем, че той (Баткото) си бил малко прост, и си мислел че в Приказната страна всички минават по едни и същи пътеки и прекосяват едни и същи реки (пък били те и Лайняни). Та запретнал Баткото крачоли и нагазил, ама тама-ан да стигне до другия бряг (направо я пипал вече Кацата и предвкусвал медеца) и затънал. И така си и останал насред реката, където го намерил на другата сутрин един Представител на Органите, който обикалял периметъра. Измъкнал той наш Батко от Лайняната река и така, както си бил вонящ и миризлив му задал сублимния въпрос: Абе байно, къде си тръгнал да те питам аз бе сине майчин? Баткото измънкал нещо от рода на "Ами аз... Такова... Тя Кацата нали уж за всички... и кой колкото може...". И му било разяснено тогава на Баткото, че тя Кацата е за всички, ама за всички от Горната махала. И че бездънни и вълшебни Каци няма, и за да могат всички Шастливи хора да гребат на воля от медеца, трябва и някой да го сипва в Кацата тоя медец (спомняте ли си сега за чичковците с бомбетата и големите бидони). Та с две думи, било му разяснено, че такива като него (Баткото), дето живеят в Долната махала, трябва да са благодарни че им е предоставена възможността да се придвижват свободно из Приказната страна и дори на някои избрани им е дадено височайшето разрешение да събират мед и други работи из горите и планините. Та затуй да не си въобразява това онова, ами да се връща при Батковица, да си стягат задника и да минават на диета. Щото за наказание че се е осмелил да си помисли че може да е равен със Горненците, трябва да изпапа един казан с лайна от Реката и освен това чичковците с бидоните ше му вземат два пъти повече медец от преди. Ше кажете а с Лайняната река какво стана? Ами тя Реката винаги си била там, даже те Кацата нарочно я сложили зад Реката, та такива кат' Баткото да затъват преди да папнат медеца. А Горненците си имали разни мостчета и улеснения, и специални хора дет' им казвали къде Реката е най-плитка и минаваш даже без да се нацапаш. Те затова дори и не предполагали че можеш да затънеш там, и все му се чудели на Баткото после като им разправял. А пък Долненците като него, дето били опитвали някога, ги било срам да си признаят че са затъвали, а били, вервайте ми. Пък и такива си били те, Долненците, к'во да ги правиш.
И така, върнал се Баткото в Долната махала (по тъмно, че никой да не го види - бил бая оцапан и вонящ), а след няколко дена му пратили и казана с лайната, дето трябвало да ги изпапка. И нали си бил прост Баткото, пък и Батковица не падала по-долу от него (а малкото Батковче какво - него кой го пита) та грабнали лъжиците и почнали да папат, и всяка вечер мерели с една клечка колко остава още до дъното на казана, щото Представителя на Органите им бил казал, че като оберат казана, може и да ги вземат в Горната махала. А там, както знаете, и Кацата с меда е близо, и разни хубави гледки се откриват, абе изобщо - мечта. Хич и не му минало през ум на Баткото, че дори и да ги вземат някога там, те пак ше си вонят на лайна (щото то цял казан да изпапаш не се отмирисва толкова лесно), ама нали ви казах - прост си бил Баткото и туй то. А чичковците с бидоните продължавали да си събират медеца и Щастливите хора заживяли още по-щастливо в Приказната страна. Те това е.

Ше ме питате а поуката каква е? Умни сте ми вие, ше се сетите и самички, ама аз ше ви кажа, да няма после недоразбрали. Поуката, мили деца, е че ако си се родил Глист, има голяма вероятност (почти 100%) да си умреш като Глист. И ако видите някоя красива Пеперуда, дето си мислите че е произлязла от Глист, вгледайте се по-добре и най-вероятно ще видите, че това не е никаква Пеперуда, а най-обикновен Глист, само че с крила и малко замаскиран, но все още вонящ на лайна. Те това е от Батко ви за днеска.
Айде чао и до скоро.

П.С. И да слушате Батковците и Каките, щото те по-ги разбират тия работи (нищо че понамирисват понякога, ама то без т'ва не може).