|
Мисля, че се класирам за стар емигрант (е, относително де) в Америка съм от 12 години. Децата ми израстнаха тук – едното е родено тук. Минахме и през образобанието.
За тези, които се съмняват за качествата на образованието в България, само ще им кажа да си траят. По две причини.
Първата е, че нямат и хабер от пълния хаос и изкривени приоритети в американската образователна "система". Учудващо е, че с огромни суми (в сравнение с БГ) се постигат такива жалки резултати.
Втората е чисто статистическа и е само потвърждение на първата:
Ето класацията според ТИМСС. Забележете къде е България и къде САЩ.
PDF File!!! You need Adobe Acrobat installed to see this link!
Поразгледайте добре тази публикация. Там иам много интересни статистики за ефецтивността на образованието в световен ракурс.
А от лична перспектива – синът ми в 8 клас и преди време с ужас контстатирах, че никой не си е дал труда да ги научи на формулата на водата. Да не говорим че за менделеева таблица са чували само през плет, а за история да не говорим. Домашните им са смехотворни, тетрадки (както ние ги знаем – за домашно за работа в клас или класно изпитване) не съществуват. Всеки ден се учат всички предмети (няма програма), няма устно изпитване – непрекъснато попълват някакви тестове: един верен отговор и два грешни (като нашия изпит за шофьорска книжка).
Колкото до марихуаната и дргите негативи, дето са в България, питайте родителите на загиналите от лимонки, Калашници и най–обикновени пищови деца тук в Америка. Иначе и тук пафкат трева на поразия, но моите не го правят. Има твърда ръка в къщи, затова. А на комшиите техните са им са се качили на главата, което е типичното явление тук...
Така че, койот може да устиска в България – там за децата е по–добре.
Тука докъм десетгодишно никъде не можеш да го пуснеш (много е възможно да ти го продадат в Бразилия например). Разкарват се само в кола, до магазина и обратно. За "волно" детство и скитане по града и дума не може да става...
С неимоверни усилия запазих българското у тях. Знаят да четат и пишат, знаят в най–общи линии история и география на България, но само това драги ми съ–емигранти не е достатъчно. Ако не си попит с България, просмукан със спомените, гледките, мирисите и звуците и, ти, в най–добрия случай ще си само един добре информиран за Родината на родителите си чужденец. Защото от най–важното си лишен – емоционалната спойка.
За трагедията да израснеш без баба и дядо е друга, дълга и болезнена тема.
А ние сме между чука и наковалнята. Ако не бяха отговорностите ми от материално естество, и един час не бих останал в прехвалената Америка, Не защото не е хубава страна. Защото не е моята страна. И ако за дванадесет години не успях да я почувствам като такава, шансовете са, че това няма да се промени и в бъдеще.
А дойдох със съвсем противоположна нагласа...
Вовата
|
Нека и аз да кажа.... [re: vewjh]
Нека и аз да кажа....