И аз бих искала да кажа нещо.
За носталгия, за нужда от контактът.
Тука се казва:дома е там къде съм хвърила топки в дупката,къде първиат път пиках в пясък.
И не е вярно. Дома е там, къде си свързана с нещо приятно, мило.
Може би и успех.
На пролет чуствам носталфия,мъчно ми е, за Брно,къде живях 25 години. Чуствам нужда от пролетът, кой започвал някаде в март и свършвал към края на май. Непрекъсно нещо цветише и миришише хубово. Природата се събуждала по бавно и всеки нов ден беше за мене чудесен.
Преместих се после в другият град, основах фирма си. Тука пролетът е къс, започва късно и много бързо мине, но и пак станало ми мило, защото радвах се от всеки един успех. Фалирах. По тое време не съм чуствала никаква носталгия. Беше това като когато се преместиш чуждият свет. Падаш между хора къде нямаш прятели, защото бивши прятели ти, се обърщят към теб с дупето, вече не си тех. Станах чужденец между чехите. Имах върски само с Българите кое живяли тука в града. Знаеш ли какво е найинтересното на историята?
Вече върнах се на горе, основах нова фирма, броя първите успехи, бивши прятели и пак започвали да говори с мене с усмивка, но
... когато искам да поговоря с някой, да споделим проблеми си, или успехи, когато ми е мъчно или когато искам да дойде някой на гости, когато ми се пие бира или ракия, търся Българите. Не само за това че живея с един от тех, просто за това, че имам какво да говоря с тех. Няма значене с какъв език говориш, но какви са хора, намериш ли нещо общо.
В България съм една трета в годината. Има места къде съм чужденец, турист. Но има и места къде съм дома. Но също нещо чуствам и в Чехия.

Няма чужденци, имама неразбиране. Не се върща към старото той, кой намери нещо ново, и успее да го ползва. После взпомените с мили и неболи.

Редактирано от radka3O на 05.01.02 12:41.