|
Прочетох това и ми хареса. А вие какво мислите?
Увод към наръчник за емиграция в Канада
Ако се готвите да емигрирате в Канада, добре е да знаете къде отивате и какво ви очаква там - подготвеният човек се адаптира по-бързо или поне понася по-леко стреса от промяната.
И така, първото, което трябва да знаете, е, че Канада е огромна страна. Най-вероятно ще живеете в голям град с милиони жълти, бели и черни канадци, които също като вас ще търсят щастието си. Между тях няма да имате приятели, съученици или такива, с които от години живеете на една улица; с тях ще чакате на опашка на автобусната спирка, пред тото-пункта, ще се разминавате в колежа или в университета, в който ще учите, ще кандидатствате заедно за работа - това ще е, което ще ви свързва.
Това, от което може би май-много се страхувате, тръгвайки за Канада, е студът. Имате право, но не в смисъла, в който го очаквате. Зимата продължава шест месеца, но ако се разболеете, то ще е от прегряване, а не от измръзване. В България студа усещат първо крайниците, в Канада - душите. Така че не си носете новите дрехи, а старите любими книги, спомени, снимки - тук те ще ви топлят.
В Канада всичко е възможно:
- да намериш добра работа, ако имаш тяхна диплома (отнема 2 - 3 години, но можеш да си я спестиш, ако си учил компютърни науки);
- да си купиш къща, кола и да пътуваш по света, ако имаш добра работа (обикновено 5 - 6 години след като я намериш и поработиш);
- да загубиш добрата си работа, къща, кола и възможността да пътуваш (вероятност - по всяко време);
- да пътуваш до България, ако имаш нужните средства и време;
- да имаш добри приятели, ако познаваш други българи, с които да се събирате на чашка и сладка приказка;
- да учиш в частни училища, в колеж, в университет, ако имаш средства да си платиш;
- медицинската помощ е субсидирана от държавата, т.е. достъпна е за всички - въпрос на шанс е от какво ще заболееш, за да можеш да изчакаш диагнозата и лечението (обикновено отнема от 6 до 12 месеца);
- децата ви ще завършат с отличие колежанско и университетско образование и дипломата ще им отвори много врати, но пък знанията им след колежа ще са колкото на осмокласник от коя да е английска гимназия в България;
- в Канада не рискувате да се пристрастите към гледането на телевизия, защото такава няма, има излъчване на реклами;
- в Канада ще живеете в хармония със съседа си и след години съжителство той няма да ви досажда с повече от кимване с глава за поздрав;
- тук можете да пожелаете жената на ближния, да се разведете, без да се притеснявате "какво ще кажат хората", защото 90% от хората живеят, без да създават семейства. Деца все още създават, но те пък по-късно оставят родителите си да живеят и умират в самота.
От всичко казано дотук не следва, че в Канада се живее зле. Напротив, законите са си закони, има ред и спокойствие, няма гладни. Но думата ми е за другия, по-болезнен от физическия глад.
Така че:
- ако оставяте близки в България, с които сте силно свързани и на които истински държите;
- ако искате децата ви да могат да говорят, пишат и четат на български език;
- ако обичате Радичков;
- ако настръхвате, когато слушате Валя Балканска, Борис Машалов или "Хубава си моя горо";
- ако като дете сте прекарвали ваканциите си на село и ясно помните шумовете и ароматите на селския двор;
- ако държите повече на това "да бъдете", отколкото "да имате";
- ако обичате чешитите, чудаците и вицовете;
- ако държите повече на спонтанността, отколкото на обработените маниери;
- ако сте повече интуитивен, импулсивен и емоционален, отколкото рационален и практичен, то вие сте последният човек, който трябва да емигрира в Канада. Иначе ви чака това, което един познат формулира така: "40 години мечтахме да се махнем от България, следващите 40 ще събираме кураж да се върнем".
Защо кураж ли?
Защото никой, който е тръгнал от България, не я е напуснал напълно, но и никой, който се е върнал, не се се е завърнал изцяло.
Една българка от Канада
|
На всички Българи - с любов!
На всички Българи - с любов!
