Здравей, DarkSide
по принцип уважавам мнението ти и не се опитвам да ти го променям, но нека да ти разкажа какво ми се случи миналата година, за да видиш какво е усещането като се изправиш лице в лице с такива хора.
Значи, бях в най- големият мол в Скандинавия със своята малка Принцеса, и на третия етаж има една доста голяма стая, която уж е Дамската тоалетна, но всъщност е доста голямо помещение, със секция за преповиване на бебета, с микровълнова за стопляне на детска храна, дори с катерушка да си играят децата докато чакат. Има в дъното и диван и масичка, и какво ли още не. И винаги е доста пълно с жени и деца. Аз бях ходила там и преди, и си се чувствах в свои води, и тотално релаксирана, влизам вътре с Елфиета, и си говорим, и аз естествено гледам в нея, при което в периферното ми зрение попада нещо, което още преди да разпозная (а и как бих могла), докарва моят visceral мозък до истерия.
След което идва спазъмът в корема, и настръхването, и чувството на тотален ужас, защото нещо не е наред, а още не си осъзнал(а) какво. И вдигнах поглед към тъмната купчина, която седеше на познатият диван в ъгъла. Жена, изцяло покрита в черно, с черни очила!!! Изпитах невъобразим ужас, без да мога дълго след това да си обясня наум, че тази жена не е там, за да ми направи нещо лошо (а и там беше пълно с др. жени и деца). После, естествено, моят "трениран" ум започна да рационализира: Това би могло всъщност да е мъж. Откъде да знаем, че това не е мъж, някой sicko, който зад тези очила всъщност зяпа кърмящите майки? Не й (му) виждам ръцете! Къде са му ръцете! Не, не може да е мъж, много е дребен! Сигурно е жена! Много е ниска и дребна, ако бе мъж, щеше да е съвсем малко момче!!! И т.н.
И това сигурно за секунди, докато не се оправи сърцебиенето ми!!!
След което, свършихме това, за което бяхме влезли, и се изнизахме със светкавична скорост. Дъщеря ми през цялото време запаше в черната купчина, а аз се опитвах да й отклоня вниманието. Никога няма да забравя това, което изпитах тогава. Истински ужас, без определена причина!!! Това са реакции на ниво останало ни още от време, когато сме били... влечуги сигурно! И сме имали само наченки на мозък, които да ни подскажат да бягаме и да се спасяваме ако иде нещо по- страшно от нас! Ето така се почуствах аз при моята първа среща със изцяло покрита жена.
*****
"Hey, my turn to talk!" Jacob Black, "New Moon"
|