Ми аз вече съм отговорил на този въпрос. Седя си дома.

Само като направих 8-9 месеца без работа и нещата отиваха съвсем на изуй гащи, бях кандисал да си стисна душичката в зъби и да отида в Унгария, Германия или нейде из Балканите за година-две. Тогава обаче беше отпускарски период, а в края му се сдобих с някаква работа и се моля на съдбата да не ми се налага отново да мисля за чужбина.

Децата ми и те засега не налитат да бягат и ако имат късмет малко от малко да си устроят живота, едва ли ще тръгнат на някъде. Не съм ги надъхвал - те сами си решават. Ако тръгнат, ще им напълня бохчичките колкото мога и бог с тях.

А иначе криза има и тук. Моя съученичка, до миналата година главна сестра в една от най-големите болници в София, въпреки постоянното си дообразоване, курсове, висши тапии и нам си кво си, беше уволнена и след няколко месечно търсене на работа, където й предлагаха 400-500 лева, сега е лична гледачка на едно австрийско бабе. Живее на самостоятелен етаж в къщата на бабето, като един месец се грижи за нея денонощно и се сменя с друга българка за следващия месец. Заплатата и е по-висока отколкото беше тук.

Завчера четох в "Стандарт" излиянията на една HR специалистка, че в криза се търсели опитни, а не млади кадри. Пълни глупости. От 50-те човека, които създадохме мобилните комуникации в България и послужихме за разсад на всички основни и алтернативни оператори, в рамките на година бяхме уволнени около 20 и нито един не можа да се класира отново на нивото си.

Търсят с едва вида работници - млади евтини конкретни специалисти за ежедневна рутинна работа и опитни стари мошеници за организиране на продажбите. Нищо друго. Всички фирми са на дрейф и единствената грижа и на ръководство и на персонал е да не се клати лодката, за да не потъне окончателно.

Тва е.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите