|
"аз харесвам Финландия ,но пак се ядосвам заЩо майка ми не ме е родила във Великобритания"
И на мен по едно време ми минаваха подобни мисли през главата, ако родителите ми бяха от друга страна. Но после реших, че тогава и те и аз щяхме да сме коренно различни хора и така си е най-добре.
Представи си да си една типична англичанка - повърхностна, любовният й живот е на първо място (без да е особено стабилен, но всеки път тя много се вживява и драматизира), но все пак малко след манията по гримове и дрехи, слаб интерес към музика, изкуство и литература (ако изобщо го има, повечето не познават дори собствените си класици да не говорим за руски, френски или американски), нямат разумно мислене или е в недоразвито състояние, трудно се оправят с парите и са все в дългове (не заради ниска заплата, а защото не умеят да съберат 2 и 2), работата е на долу-горе последно място за тях, никакви амбиции за развитие - начин да си осигурят пари за дрехи, за клубове или 1-2 седмици в Испания или да срещнат някой мъж. А и отгоре на това имат сериозен проблем с пиенето, килограмите, да не споменавам за наркотици. И така до 30-35год, когато срещат някой мъж, който (понякога) успява да ги вкара в релси, и те стават доволни жени-домакини и се занимават основно с разправии с чистачката, детегледачката, водене на децата на училище и декориране и ре-декориране на къщата си, която след някоя друга година сменят с такава извън големия град и се почва отново. Не, благодаря, не е за мен.
Съжалявам обаче, че не съм учила в Оксфорд или Кеймбридж - всичките тия стари библиотеки със стотици хиляди книги, адски ме привличат и винаги, когато ходя в тия градчета ме обзема мъка, че никога няма да мога да се заровя в тях и да изчета поне една малка част.
А ти явно си авантюристка като мен и непознатото те влече ли влече
Великобритания няма нищо общо с това, което е описано в книгите. Аз обожавам класическата английска литература (много ми допада старовремския английски език, миналата година даже слушах дискове и се опитвах да го уча) и очаквах да намеря точно това тук. В началото изпитах голям шок и разочарование – няма го усещането за старинност, култура, прословутата английска любезност изобщо не е това, което е била едно време и т.н.
Когато видях, че ще поостана тук реших да обиколя страната в духа на: “опознай родината за да я обикнеш” и ходих къде ли не Уелс, средна Англия, Корнуал, Лейк Дистрикт, далечния север и чак до Шотландия, остана ми само Ирландия, която вече ме зове. Много ми хареса – стари замъци (по-малки по размер от очакванията ми, но все пак), безкрайни целогодишно зелени хълмове и полета с овце, пасящи си спокойно, поточета и езерца, широки плажове (не дълги като при нас), малки чаровни селца и градчета и понякога (ако си много lucky) успяваш да видиш неща и да срещнеш хора, като тия от книгите и филмите. Не е знам как да сложа снимки тук.
“сега обаче много съм се зарибила по американската love музика от 60-те ,толкова е романтична и идеалистична..изобЩо целия този период в Америка е осеяна с важни и определяЩи събития :като в приказка”
Препоръчай нещо. Аз много обичам Jonny Cash, Dean Martin и Frank Sinatra (последният е незаменим декември и по Коледа), но те май са по-ранни.
|
Re: музиката [re: Gerylin]
Re: музиката