Само пред камерите "Не сте сами"
Българските медици в Либия и роднините им се чувстват употребени от политизираните акции в тяхна подкрепа
С
Роднините на осъдените в Либия медици изглеждат изтощени от кампанията
[Reuters]
Сред пъстрата тълпа в Европейския парламент, сред строгите костюми и високите токове, скъпите кожени папки и деловите усмивки една млада българка с измачкана риза нервно вади поредна цигара от кутията.

Погледът й преминава празен през депутати, журналисти, бивши и настоящи политически величия. Гергана Узунова е дъщеря на Валя Червеняшка, една от петте медицински сестри, осъдени на смърт в Бенгази. Тя е в Брюксел заедно с още трима роднини на българските медици за поредната акция в подкрепа на близките им. Въпреки че постоянно някой я дърпа нанякъде и й навира микрофони в лицето, въпреки мащабните медийни кампании, тежките приказки, PR триковете и лентичките Гергана и останалите се чувстват болезнено, отчайващо сами.

Осем години и три месеца затвор, две смъртни присъди и нищо, нищо ефективно, само думи и обещания, че са с нас, нарежда Гергана. "Ето, тази лентичка съм си я сложила... но и аз не знам защо я нося вече, отвратена съм от цялата тази игра", казва тя и нервно хвърля на масата значката от кампанията "Не сте сами". Няколко минути по-късно я издърпват пред камерата на френска телевизия, за да я питат как се чувства майка й в момента, а главната редакторка на български вестник, ангажиран с кампанията, влиза в кадър, за да й закачи нова лентичка.

Личи си, че нервите на роднините са обтегнати. Все по-малка тайна е, че отношенията им с организаторите на кампанията "Не сте сами" също са обтегнати. "Водят ни насам-натам като маймуни, показват ни като циркови животни, казват ни какво да говорим, как да споменаваме кампанията им - и за какво", казват роднините. Българските медии гледат само сензацията и собствените си тиражи, никой не се поинтересува как се чувстваме ние от това непрекъснато ровене в раните ни, оплака се Цветанка Сиропулу, зълва на Валентина Сиропулу. Очевидно е, че поне някои от близките на медиците смятат и себе си, и осъдените за употребени.

Не само те мислят така - журналист от френския вестник "Монд" разказа озадачено, че се е интересувал от темата, но всички опити за получаване на информация го водят до организаторите на кампанията в България. "Аз не се интересувам от тази акция, не искам да правя реклама на някого. Странно ми е, че се работи така", обясни той.

"Майка ми и останалите нямат представа какво се случва навън, те са в пълно информационно затъмнение. Хващат се като удавници за всяка сламка надежда, която им се поднася, за всяка нова идея и неизбежното разочарование, което следва, ги сломява все повече", разказва Гергана, докато организаторите нервничат, че закъснява за поредната среща с поредния политик. Тя е изтощена от непривичното внимание, от непознатото място, от приказки и обещания. Хайде, стегни се, недей да мислиш за това и идвай, че няма време, побутва я доброжелателка.

Ивайло, синът на Снежана Димитрова, също е изморен от

Декларации и протоколни ръкостискания

Измъкваме се от залата, където прожектират филма за медиците "През решетките". Иска да си говорим за цените на цигарите и забраната на пушенето в Белгия. Иска да говорим за всичко, но не и за основното - да е някъде, но не и тук. "На мен ми е ясно, че няма безплатен обяд и че много хора използват трагедията ни, за да извличат дивиденти", обяснява той. Това обаче не е най-важното за него - да правят каквото искат, важното е да има резултат, казва Ивайло.

Близките на медиците бяха доведени в Брюксел от организаторите на "Не сте сами" и председателя на Международното европейско движение Пат Кокс. Поводът е кампанията на Кокс "Върнете ги у дома" за мобилизиране на европейското обществено мнение в полза на осъдените българки. "Европейските медии трябва да знаят и да говорят повече за този случай", каза Кокс на пресконференция в Европейския парламент. Според него само обществен натиск ще доведе до по-ефективни действия от страна на ЕС и отделните страни членки.

"Ние се чувстваме забравени. Молим да се помогне и на нас", призова Мариян Георгиев, син на д-р Здравко Георгиев. "Не желаем състрадание и думи, а ефективни резултати, които да върнат близките ни живи в България", настоя той на срещата, където присъстваха няколко журналисти от западни медии и нямаше нито един представител на Европейската комисия. Мариян обаче не можа да отговори точно какво очаква от Европа освен "конкретни действия и твърда позиция". Той се обърна директно към българските евродепутати с въпрос: "Защо трябваше ние да дойдем чак до Брюксел, за да разберем, че

Никой нищо не знае

за случая? Вие сте тук, представители на българската власт, които не направиха достатъчно за близките ни през всичките тези години."

В пресзалата на Европейския парламент, където преобладават политически коректните изказвания и дори острите критики са в рамките на добрия тон, рядко може да се чуят смразяващи истории за изтезания, ежедневни побои, оголени електричес­ки кабели, опрени в човешки тела, бой с железни пръчки и насъскване на кучета срещу беззащитни жени. Точно за това говореха близките на медиците, които описаха преживяното от роднините си в затвора в Бенгази. Според Кокс, който е бивш председател на Европейския парламент, тази ужасяваща информация ще доведе до обществен натиск и дипломатическо разрешение на случая. "Толкова други подобни случаи бяха разрешени. На всички е ясно, че трябва да има сделка, че трябва да се предложат условия, които да устройват и семействата на заразените деца", каза той.

Но дори и върху тази кампания, която Кокс обяви за гражданска, падна неизбежната политичес­ка сянка. В самото начало на пресконференцията сред присъстващите бяха разпространени музикални дискове "в подкрепа на несправедливо осъдените български медицински сестри", спонсорирани от Съюза на свободните демократи. На дисковете има снимка на Софиянски, лого на ССД и лентичка от кампанията "Не сте сами". Никой не разбра откъде са се взели дисковете. Това ядоса Кокс, който беше възмутен, че каузата се използва за извличане на политически дивиденти месец преди изборите за евродепутати в България. Хора от неговия екип ще разпространят в близките дни официално съобщение, в което се разграничават от инициативата на ССД. Роднините също бяха огорчени от инцидента и обещаха да реагират публично след завръщането си в България. Организаторите на българската акция "Не сте сами" отрекоха да имат нещо общо с продукцията, която използва символа на кампанията им.

Не искам да заставам пред всички, мога ли да седна в публиката, пита Цветанка Сиропулу преди прожекцията на филма за медиците "През решетките". Не, не, хайде, върви на сцената, няма страшно, убеждаваха я организаторите. В мълчание присъстващите евродепутати, асистенти и неколцината журналисти изгледаха потресаващия филм, гледаха и лицата на роднините, облени в сълзи. А след това се аплодираха и отидоха на обяд.