На 06.04.07г, около 11 ч предиобед бях пребит в офиса на една местна строителна фирма, за да бъдем изнудени аз и жена ми да подпишем предварителен договор, обвързващ ни чрез висока неустойка (10 000 - 15 000 Евро) да строим безвъзвратно и неотменимо с впросната фирма. Става дума за наш имот, намиращ се в престижния морски квартал на Бургас - Лазур. Фирмата се казва - "Евробилдинг - инженеринг" ООД и вече няма съмнения, че са мутри, вероятно несебърски. Така и не разбрах как се свързаха с мен, един ден просто ми звъннаха по мобилния и ме поканиха в офиса си. Още на първата среща им заявих, че искаме писмена оферта и графична идейна схема, нищо друго. Казах, че ще се запознаем с предложението им, ще го обмислим и ако имаме някакво желание ще им съобщим. Освен това им обясних, че офертат и схемата са практика във всички нормални строителни фирми и че са необходими за да ги представим на бащата и сестрата на жена ми, които също имат права върху имота. Двамата собственици на Евробилдинг, главни изпълнители на побоя, казаха, че ще направят оферта. И при второто и при злополучното ми трето посешение обаче нямаше никаква оферта, даже направо си признаха, че нямат намарение да пишат такава. Вместо това, извадиха пред мен чертеж за който казаха, че бил окончателния работен проект (!!!), който бил толкова точен, че нищо повече не можело да се промени! Бях смаян и ме побиха студени тръпки. А след като ми заявиха с остър тон, че са заплатили за "проекта" хиляди евро, останах без думи. Излизаше, че все едно сме ги набутал да плащат огромни пари за архитекти, измервания и т.н., ставаше страшно да кажа "не искаме да работим с вас". И когато просто ги помолих да запишат на лист каква сума ще искат да им доплащаме, в случай че се наложи такова за квадратурата, превишаваща тази предлагана като обезщетение, изкрещяха, че се бъзикам и скочиха върху ми. Бях притиснат с бюра до стената, единия удряше отпред и се целеше в очите и лявото ухо и най-вече в главата, другия - отдясно също нанасяше удари най-вече в главата, третият натискаше бюрата в корема ми. Това бяха двамата собственици - Георги около 36г. и Мартин около 34г. и служителя им Станимир около 34г., последните двама са над 1, 86 м високи, над 90 кг, а първият, който бе основния бияч, е по-нисък но по-як. От другата стая дойдоха още поне двама и се включиха. Бях изблъскан в нещо като антре, където пред погледа на секретарка и други служители, след порой от удари в главата, крайниците и бъбреците бях бутнат по много стръмно и тясно, облицовано с мрамор стълбище с дължина повече от 5 м. За късмет успях да се хвана за стената.

Няма смисъл да ви разказвам за полиция и т.н. вие всички можете да си представите какво съм чул и видял там.

Въпросът е какво да се прави оттук-нататък. И може ли изобщо да се направи нещо.

Или просто мога да чакам да дойде и моя ред да вляза един ден в черната хроника. Да се превърна в каренце в нечий вестник.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите