Ето го моето предложение.
Написва се едно писмо до българите в чужбина и се разпространява по Интернет. Обяснява се накратко проблема ,за онези които не знаят. Сега в България идват избори и политическите говеда се нуждаят от гласове затова и могат да бъдат притиснати дори и за малко.

В писмото се казва на българите в чужбина да контактуват с близките си, роднините , приятелите- всички онези които получават пари , помощи и услуги от нас. По какъв начин ще се контактува и как - това всеки да избере сам.Нека да контактуваме и искаме от хората, които зависят от нас в България да поставят този проблем ясно и настъпателно пред политиците, които сега могат да бъдат изнудени. Нека да кажем на близките си да гласуват за онези , които дадат гаранции ,че проблемът ще бъде решен. Тези които дадат ясни и конкретни гаранции ще получат гласовете ни. Ние едва ли ще отидем да гласуваме, но имаме средства за натиск- нека да ги използваме. Хиляди българи разчитат не на дребните облаги предлагани от политиците, а на парите на българите в чужбина. Щом разчитат на парите ни трябва да направят нещо и за нас и да говорят непрекъснато за този проблем, да го поставят пред всички партии, да го дискутират. В техен интерес е все пак.
Политиците ще се усетят и ще започнат да се конкурират в обещанията си защото гласовете им трябват. Дали ще изпълнят обещанията си изцяло - не знам. Но поне може да опитам и да не се поддаваме на този рекет.

Ако ние не можем да гласуваме- можем да накараме други да гласуват заради нас и нашите проблеми. И политиците и бюрократичните касапи трябва да слушат колкото и да са дебелокожи защото имаме реална сила. Нямаме нужда от организация, само от говорене, убеждение на хората , които зависят от нас. А от нас зависят огромен брой хора.Нямаме нужда от петиции и подписки- те няма да постигнат нищо. Но можем да убедим близките си от която и партия да са ,да поставят проблема и да искат решение. Политиците ще направят компромис защото им трябват гласове. Те правиха компромиси досега, ще направят и за в бъдеще. Трябва само да бъдем настоятелни. Достатъчно е убедим родители, приятели, близки и да превърнем тази тема в основна. Дори и без организация можем да направим много. Но трябва да говорим, трябва да повтаряме за важността му , и трябва да ИСКАМЕ. Когато искаме, знаем силата си, имаме средства за натиск- тогава ще ни се дава. Когато мълчим- ще ни наказват и глобяват. За правата си трябва да воюваме. И трябва да воюваме- наготово никой нищо няма да ни даде.

Най-важното: ТРЯБВА ДА ГОВОРИМ С БЛИЗКИТЕ СИ, ТРЯБВА ДА ГИ УБЕДИМ, ЧЕ ТОВА Е ВАЖНО ЗА НАС , ТРЯБВА ДА ГИ УБЕДИМ ,ЧЕ ТОЗИ ПРОБЛЕМ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПРЕВЪРНАТ В ОСНОВЕН ЗА ТЕХНИЯ ИЗБОР.И ТОГАВА ПОЛИТИЦИТЕ ЩЕ СЛУШАТ, А ОРИЕНТАЛСКАТА БЮРОКРАЦИЯТА ЩЕ ПРЕСТАНЕ ДА СЕ ДЪРЖИ С НАС КАТО ПОДАНИЦИ И ЩЕ ЗАПОЧНЕ ДА НИ УВАЖАВА КАТО ГРАЖДАНИ.