Аз съм го родила и полагам всички усилия да го възпитам...хайде упрекни ме мен че не съм старателна майка и че съм небрежна!

От няколко години вдигам пара по тия въпроси, и най-вече хората, които хабер си нямат от грижи по деца, ме упрекват, че съм била паникьор и че не съм разбирала какво правя.

Даже ме изкараха обсебваща майка, защото искам да си опазя детето от опасностите, които могат да минутки да го превърнат в поредния изхабен човешки парцал.


Пак съм на страната на Карла, за мое огромно съжаление. Понякога ми се ще тя да не е толкова права.

За да израсне човек от едно дете, е необходимо ВСИЧКИ влияния да бъдат балансирани и внимателно преценени. Не може да се абсолютизира семейството...да, то е най-важното, но какво може да направиш реално, ако детето ти ВСЕКИ ДЕН е подложено на косвени и преки влияния в полза на насилие, пороци и нехайство?

Нима аз съм небрежна, ако не мога да противостоя на сумарните влияния на околната среда и безхаберието? Това е, което те смачква и прави всички усилия толкова смешни....

Умирам от ужас за детето си! Всеки ден треперя за него....правя всичко, за което се сетя!

При това си давам сметка, че това може да се окаже АБСОЛЮТНО недостатъчно в ситуация, в която няма да съм наблизо...а и да съм наблизо, най-вероятно е да съм безпомощна, ако заплахата е толкова голяма....например някоя от онези скъпи коли, карани от малоумни идиоти, които не се плашат от глоби и летят по улиците.....защото за тях няма закон и наказание!

Е?

Съжалявам....просто съм реалист.