Предполагам че Ежко Бежко говори за държавата както се говореше преди...1989 ли беше - когато държавата контролираше всичко, включителното медиите, цялата образователна система, спорта и какво ли не още.

Онази държава с всичките и недостатъци даваше на хората едно вътрешно спокойствие и материална сигурност, което оставяше на родителите повече свободно време за децата им.

Онази държава също създаде и личности за подражение - артисти, спортисти, космонавти и дори Авакум Захов, който беше и моя герой. Отрицателното не го знаехме по официален път, дочувахме за него но явно не беше изтъкнато като пример за подражание.

Стана каквото стана след 1989 и изведнъж се появиха "нови звезди" с много пари, с лъскави автомобили, т.н. "играчи" и антуража им, а мнозинството от родителите се видяха в чудо как да свържат двата края.

Оказа се че гражданите на онази държава не са способни (с малки изключения) да продължат предишния си живот в новите условия, и почнаха да се появяват проблеми непознати преди.

Финансовите проблеми на родителите едва ли им са помогнали да отделят повече време за възпитанието на децата си, тези финансови проблеми се отразяват на стабилността на семейството което вече не функционираше както преди.

Всичко което децата получаваха преди почти безплатно днес май струва пари - кръжоци след у-ще, спорт и др (не съм в Бг. но мисля че е така, поправете ме ако греша).

Кого виждат децата като положителен пример за да подражават на него (става дума извън къщи) - които са в Бг да кажат, може би аз греша, но май всички говорят за тоз колко си напълнил гушата, онзи който прави к'вот му се иска и никой нищо не му прави, или за онази дето я возят с такава или онакава кола от фризьорката до магазина, или са и подарили вече кола, защото....(да се попълни от вас)

До тук е държавата май е виновна, начело със свойте ръководители които вече бяха избрани по демократичен път от гражданите.

За съжаление положението беше такова че доста хора предпочетоха не да се борят с тази действителност, а да търсят по нормални места за живот. И не
винаги само за парите (които са доста важни) а и за някакво сигурно бъдеще, което вече съществува някъде, не утопия от вида "и ние ще се оправим", а в една вече оправена държава.

Знам че звуча зле, много зле, сега ще ме нападнат всичките и ще ме нарекат егоист и предател на България и к'во ли не ощенавремето ме наричаха и по лоши неща и такива като мене съдеха задочно като "враг на народа" та от думи не се плаша.

Ругайте ме, но това няма да реши този проблем - как да се живее нормално и да се възпитават децата както родителите считат за правилно. И май отново се стига до...пари.

Веднъж се изпусна момента и държавата се ограби и се оказа неспособна да подсигури на гражданите си що годе нормален живот. Сега май идва друг момент - влизането в ЕС което е свързано с инжектиране на доста пари. Дано този път гражданите да се погрижат че тези които ги управляват да не прахосат тези пари за ненужни неща а да ги използват за да се подобри положението на всички.

Има шанс това да стане, ЕС вече се е научило как се крадат парите в черна Африка (там вече отказват помощи по тази причина) и при палестинците (там поддържат постоянни представители които се грижат поне част от парите да бъдат използвани правилно).

Предполагам че това ще стане и в Бг. и се надявам този път да не се изпусне тази възможност.