Ще дам един частен пример за да покажа до каква степен хората са изкукали.

Преди няколко вечери входа, в който живея в един от многото панелни блокове се събира, за да се избере нов домоуправител. Сегашният се пренася на нов адрес.

Никой не ще да е нов домоуправител, защото това не е платено занятие. Губиш си времето да обикаляш комшиите и да събираш пари за асансьор, почистване на стълбището и прочие.

Между другото последното, за което се събираха пари, беше да се пръска срещу хлебарки...
Още не е напръскано. Всеки домоуправител си събира 50 % отгоре, да си вземе за обикалянето . Асансьора е пред спиране. Пред входа няма кой да помете. И прочие.

Няма желаещ. Всеки, който е станал домоуправител, после се е изпокарал със съседите си.
Две седмици и още няма избран. Асансьора не е платен, не е почистено и не е пръскано срещу хлебарки.

Това е само в един вход. Ами цялата държава? Мащабно умножено, секи си се скатава и се оправя самосиндикално.

До каква степен е изкривено мисленето: съседката ми купува скъпи препарати срещу хлебарки. Увещаваме я, че с 4 пръскания годишно, които струват 4 лв на апартамент, почти няма да има хлебарки, защото хората, които пръскат, имат представа как се размножават хлебаркиите и какви мерки трябва да се вземат. Тя упорства, без изобщо да слуша какво й се казва, ама просто грамофонна плоча: аз си пръскам, ама защо всеки не ще да пръска?Обяснява й се: с общото пръскане и с малко помощно пръскане във всекии апартамент няма да има изобщо хлебарки, защото навреме ще се избиват, за да няма ново поколение.

Тя категорично отказа, просто се виждаше, че е сляпа съпротива.

Хората са докарани до обезумяване. До степен, че не могат да мислят разумно. Оскотяването е пълно. Не четеш, не се интересуваш, само побачкаш, да има с какво да платиш това онова.

И да се фукаш, ако докопаш нещо модно или престижно. Жал ми е.....тези хора не бяха точно такива.

Чувствам се безсилна. Какво изобщо може да се направи, какво може да направи един лекар, ако пациента не иска да се лекува?

Как се стигна до това? Защо? Не разбирам. Много от фактите, много от престъпленията останаха ненаказани, неизвестни.
Някои от хората, които са в чужбина, са по-осведомени от тия, които живеят тук. Тук непрекъснато се промиват мозъци...вестниците се четат от най-дебилните и нискообразовани българи, които като правило са най-неплатежоспособни. Трудно ми е да опиша какви глупости се говорят по телевизията...или аз съм станала много критична и съм прогледнала, или никога не е било толкова зле.

Най-смазващото е, че една птичка пролет не прави. Има будни хора....но те са безсилни срещу масата.
Не че съм се предала...нито се чувствам нещастна. На фона на целия апокалиптичен пейзаж е възможно съвсем по човешки да си направиш живота интересен и хубав. Но онова, което е наоколо, не може да не го виждаш, не може да не ти влияе и не може да се абстрахираш винаги от тия неща. ПО ПРОСТАТА ПРИЧИНА, ЧЕ ДИШАШ СЪЩИЯ ВЪЗДУХ, ХОДИШ ПО СЪЩИТЕ УЛИЦИ, И ВСЕКИ ДЕН ОБЩУВАШ С ТИЯ ХОРА.
Съседката ми се реши да роди второ дете. Тя не може да работи сега, с малко бебе на 4 месеца и дете на около 4, и седят на заплатата на мъжа й. Тя направо оскотя...преди беше весела, жизнена, сега е надебеляла, мрънка и е непоносима с начина, по който се подлага за няколко стотинки. Всичко прави на ръка: готви на ръка, мие чинии на ръка, цялата домашна работа...няма дории прахосмукачка. На какво отгоре се реши да ражда второ дете, никак не ми е ясно.

Виждам какво ли не по пътя си. Превърнах се в аутист. Затварям очи и продължавам. Не искам да помня, не искам да мисля. Защо?

Няма да помогна на никой, ако и аз се превърна в още една човешка отрепка. Само дето понякога болката на околните ме пронизва и ми се ще да закрещя.

Смешно ми е...от оня смях, за който не знаеш дали всъщност не плачеш. Абсурдите могат да те накарат да мислиш, че живееш в измислена лоша приказка.

Има и хубави неща, и хубави хора. Колкото да подчертаят разликата между хубавото, и блатото на оскотелите обикновени хора.

Най-отвратителното е, че хубавите неща и хубавите хора искат да помогнат точно на обикновените хора, а те са толкова озлобени и изстрадали, че отблъскват всеки опит да им се помогне. И отчаяно вярват в онова, с което им се промиват мозъци.
От сорта, за бързото забогатяване, томболи, игри за забогатяване. От онези фалшиви легенди, колко е хубаво някое момиче примерно да стане "добре печелеща" манекенка...няма добре печелещи манекенки в България, по правило те проституират, за да бъдат включени в голямото добрутро и да продължат да проституират. Или да станеш фолк певица....това е мечтата на селските девойчета без образование, които не могат да си намерят работа, защото нищо не умеят, които се научават на кьочек и няколко песнички и се тълпят на звукозаписи, за да станат милионерки.

Мога да го ударя на анализи. Резултатът е същия.

Има един риторичен въпрос, на който още никой не е дал отговор: какво да прави обикновения човек тук, притиснат от обстоятелства, безпаричие и липса на перспективи?

Ако знаете начина, кажете го. Опасявам се, че не го знаете.