|
Най-накрая се върнах след почти месец работно(аз)-почивно-културна(жената)-футболна(аз) обиколка и викам да драсна два реда.
ДОЖИВЯХ бе хора доживях да видя отбора в който инвестирах толкова много време и нерви с купа, че било купата на Италия, не било скудето не било ШЛ ама грам не ме интересува. Видях Наполи с трофей лайф – като емоция и изживяване няма какво повече да искам от футбола. При предният трофей скудето от 1990 въпреки че нямаше такова животно като нет и достатъчно тв излъчване всичко някак си ми е запечатано като картинка, благодарение вестници и радио и тук таме някой и друг репортаж си спомням финалният рейд на големият отбор на Марадона- Карека- Чиро Ферара- Алемао- Корадини- Крипа- Дзола- Де Наполи- Карневале- Реника- Джулиани от 5 поредни победи в които Милан направиха 2 грешни стъпки, след като зимата в прекия мач паднахме 3-0 (100% имаше гол на ван Бастен) на Маца и после вървяха точка за точка.
Ако се върнем година по назад при купата на УЕФА имам и доста тв спомени драмата с Юве на 1/4, полуфинала с Байерн и естествено победата във финалната двойка мачове над Щутгарт. Златният дубъл 1986-1987 съм го следил основно по вестниците все пак това бе сезона в който почнах да следя по принцип Наполи. Всичко почна с гола на Сираков 1986 срещу Италия (първият ми футболен спомен евър, после рейда на Аржентина и Марадона, включително и през нас, до титлата, накарал ме да се поинтересувам в кой клуб по дяволите играе този човек и че досега Наполи та Наполи.
След 1990 последваха години малко над средата в сериа А, но вече със eфир2 и всяка неделя после и под средата на сериа А, докато се стигна до Май.1997 първи мач на Сан Паоло лайф, първи мач на Наполи като цяло лайф, отново финал (само че тогава бе в 2 срещи) за купа Италия срещу Виченца - победа 1-0 голяма радост неописуемо. Във втория паднахме с 3-ка и това беше загуба на купата и началото на срива – години наред в сериа „В”, че и в "С1". Обаче не ми пукаше аз си бях от Наполи инфо, мачове от медии, телевизия, пак си ходех да ги гледам, бил съм дори на онзи мач 2006 от сериа С1 срещу Перуджа дето тукашните медии го писаха видите ли в трета лига Наполи събрали 50к души на мач.
И така до 20.05.2012 – Рим, най-накрая. Обстановка, атмосфера преди мача на 6, вражда отново на 6 – не видях някой да се беше осмелил да ходи с клубни атрибути сам без група, за подходите към стадио Олимпико, че дори и към Рим от останалата част на страната имаше специални правила от кмета за да се избегнат всякакви случайни срещи. Съперника - нямаше как съдбата да избере по-подходящ срещу който да вземем купата. Стадион разделен по равно централната трибуна + сектора на Рома за Юве, отсрещната трибуната + сектора на Лацио за нас (Дяволе видех някъде, че си казал, че Наполи се едно си играли у дома това на база на звука ли го каза или на картината щото тя леко лъже, тъй като цялата трибуна с/у камерите бе за Наполи).
За мача няма какво да кажа освен да се повторя видях Наполи с трофей лайф – като емоция и изживяване няма какво повече да искам от футбола, като желание поне едно скудето да видя. Дори и да повторят простотията от края на 90-те и началото на този век се тая.
FORZA NAPOLI
Тъй като има стотици мнения и не ми се търсят къде точно бяха някой на които искам да отговоря по спомен ще пиша тука.
1.Херта БСЦ – тоя отбор отдавна си го следя и отдавна ми е симпатичен (сигурно от времето когато бях невръстен фърфалак и стоейки на унтер ден линден пред загражденията около Бранденбрунската врата баща ми викаше нататък няма как, някой ден може и да може и както всяко дете искаш точно това дето не може). Както и да на 10-ти си влязох на осткурве, странно някак си спокоен, че тоя бараж срещу Фортуна ще си го вземем, може би се подведох по мача с Ховенхайм, казвам странно на фона на нелепият и смешен футбол дето го играха през целият сезона и особено жалкият през пролетта. Въпреки че голяма част от мача водиха в резултата играта беше някак си смотана заслужено паднаха. Аз лично нямам притеснения от това , че ще играят във втора бундеслига щото никога не ме притеснявало това отбора за който съм къде точно се състезава, но определено модела на Дюселдорф е ОК, ако не се лъжа като ги обявиха ми се стори 11 от 11 титуляра да са немци.
За реванша не го гледах, но много МРАЗЯ административни решения така, че 2.BL и толкова.
Заключение: Видях Наполи с трофей лайф – като емоция и изживяване няма какво повече да искам от футбола.
2. В Лайпциг и на 13-ти гледах лайф, мача от оберлига североизток-юг (води се 5-то ниво). По принцип смятах, че само Мейджъра би се заинтересувал от мач от такъв калибър, но гледам, че сте зачепкали темата за футбола в заксен :). Мача бе Локомотиве Л срещу Динамо Дрезден II 2-1 и се игра пред (по спомен изписаха на таблото май 6574 зрители) на централщадион, сега вече Ред Бул Арена. За пореден път се убеждавам, че германците много обичат да гледат спорт 6500 !?!?! на 5-та лига, верно дерби ама срещу 2-рия отбор на противника.
За отборите това което научих. Този 1.ФЦ Локомотиве Лайпциг си е на наследника на оня традиционният ДДРския който преди 1945 е познат като VfB Leipzig първият шампион на Германия. В периода след падането на стената до 2002 също се казвал VfB Leipzig обаче фалира и започва на чисто от най ниското ниво отново като 1.ФЦ Локомотиве Лайпциг. Тия заедно с ФЦ Заксен са харесваните отбори на града, а РБ Лайпциг е новосъздадената играчката на оня австриеца дето еба майката на Казино Залцбург, (той що не се занимава само с Ф1 и гаджето си Фетел :) и по принцип настроения против този проект с крайна цел 1.Бундеслига има из целия град.
Заключение: Видях Наполи с трофей лайф – като емоция и изживяване няма какво повече да искам от футбола.
3. Тотнъм ХС – Каквото сам си направиш, няма кой да ти го стори. Всичко взе да помътнява в моите очи от оня мач в който се прибрах пуснах си телевизора видях 0:2, казах на глас „ей ся ги ебахме” и накрая беше 5:2 :(. И за да бъде още по тъпо Челси обезсмислиха 4-тото място. Хубаво бе да ги гледам в ШЛ да има поне един отбор ЗА който да съм, но явно ми е писано ШЛ да е гледам като съм ПРОТИВ някой или за никой. Дано да запазят Модрич и Бейл, но все ми се струва че с Хари където са сега
Заключение: Видях Наполи с трофей лайф – като емоция и изживяване няма какво повече да искам от футбола.
|
NAPOLI
