Абе ОК, Алегри си има своите качества, сигурно не е случайно, че го избраха за треньор на годината още докато водеше Каляри, а тогава в серия А беше и Моуриньо...
Мен обаче ми изглежда малко послушко (съобразява се с вижданията на ръководството и няма ясна стратегия в дългосрочен план. Тук Анчелоти мога да кажа, че също беше такъв за разлика от Леонардо, който не се церемонеше да посочва проблемите и да дава варианти за решения), малко страхлив ми се вижда (трудно налага нови футболисти освен, ако не са супер звезди като Златан или прищевки на Берлускони и Галиани като Робиньо и Касано). Трябваше му време, за да интегрира Кевин Принс и Акуилани, беше му необходимо да се докажат пред него многократно, вместо той да им даде подкрепата си и доверието. Сега и Емануелсон почва да се налага като важна част от състава макар и благодарение на контузиите. Предпочита да се задоволява със стереотипа и така и не опита в лицето на Амелия да намери дългосрочно решение на вратарския пост, така и не даде пълно доверие на някой на левия бек в редица мачове, а при първата им грешка пускаше отново Антонини, доказано слаб играч за претенциите на Милан.
Към всичко това искам да отбележа, че нивото на Серия А е многократно по-слабо след махането на Моуриньо от Интер и пропадането на Рома.
Реално, ако бяха на това ниво Интер и Рома при престоя на Леонардо, още тогава щяхме да сме шампиони.
И не на последно място, до преди вързопа в Удине отборът играеше изключително бледо и основно разчиташе на индивидуалната класа на играчите, които срещу отборите след 7-8 място в Италия е напълно достатъчна за победи, но не това е целта все пак...
|