|
Добре дошли в темата на мене си, Неро и жабарчето :))
Май, май единствените които защитавахме с цената на всичко Карло Анчелоти. :)
Никога не съм обичал повече даден треньор отколкото Карло. Дори и Саки, дори и Капело. Обичах и му вярвах дори и есенния полусезон когато всички ни плюеха и никой вече не му вярваше, така че не знам дали се радвам повече на победата или се радвам заради него и неговият сладък реванш.
Да, Карло Анчелоти допусна разгром от Ла Коруня и загуби спечелен финал през 2005 г. но колко са треньорите в историята печелили най-престижната купа два пъти? Броят се на пръстите на едната ръка. Много добре знаете, че нямаше как Милан да спечели 4 купи, това да не е петдесетте години, дали щеше да е от Ла Коруня или някой друг дали по този начин на финала от Пуул или пък само с 0:1 с гол на края все тая, никой няма само и единствено успехи.
Истината е че Анчелоти спечели два и загуби един финал, докато Капело и Липи спечелиха само един финал и загубиха много повече.
Карло Анчелоти изгради този отбор, заварвайки отбора в огромна дупка, всичко започна от нулата. И сега 5 години по-късно той не само е най-дълго задържалия се на поста си треньор в ерата на Берлускони, но и един от най-успешните такива. Спечели два пъти шампионската лига, игра един финал, стигна също така до 1/2 финал и 1/4 финал. Отбора игра три поредни полуфинала последните три години. Беше спечелено скудетото по един блестящ и повече от убедителен начин, беше спечелена единствената купа лиспваща на Берлускони - купата на Италия. Бяха спечелени и двете суперкупи - на Европа и на Италия. Остава само Междуконтиненталната купа.
Но титлите не са всичко. Карло Анчелоти изгради един изключително хомогенен отбор, избситри се един специфичен стил на игра който до болка е познат на всички, но въпреки това не може да му се противодейства успешно, справяше се отлично с ротацията, в много от мачовете си вкарваше най-точните резервни футболисти в най-подходящия момент. Анчелоти отлично чете играта, но също така е и отличен психолог и мотиватор. Колко треньори след такива провали като през 2004 и 2005 г. ще се съберат и ще продължат да работят, а колко са тези които освен това ще успеят и да предадат този стимул на играчите си които освен, че са печелили всичко и са звезди от световна величина.
Е, татко Карло успя!
Истината е, че всички в отбора са приятели, всичко го обичат, уважават и почитат. За Гатузо и Пирло е като втори баща. В отбора цари невероятна атмосфера и отбора е едно голямо семейство. Това никога не го е било, нито при Саки нито при Капело. Надявам се Анчелоти да остане още 5 години, а защо не и завинаги.
Татко Карло завинаги в нашите сърца!
|
Къде са противниците на татко Карло?
