|
Първо да кажа, че Ливърпул игра по-добре в този мач, бе по-свеж и печелеше повече спорни топки, имаше и повече положения за гол, макар и не стопроцентови. В интерес на истината всичките опасности за Дида дойдоха след груби грешки на защитниците на Милан, които на три пъти просто подариха топката на атакуващ футболист на Ливърпул. Първият път сгреши Янкуловски и добре че ъгъла на Пенант не беше най-добрия, след това вкупом сбъркаха Малдини и пак Янкуловски и второто полувреме Гатузо подари една топка на Джерард, но благодарение на доброто пласиране на Дида оцеляхме. Разбира се и Стиви Джи можеше по-добре да стреля в този случай.
Резо, мерси за честитката, такова достойно поведение е за адмирация, все пак и ние така постъпихме преди 2 години, а тогава имахме много повече причини да проклинаме съдбата отколкото вие сега. Да, нямахте късмет в този мач, но знаете че всичко на този свят се връща, един път късмета е с вас, друг път не, историята обаче помни победителите. 2005 г. бяхте вие, а сега ние.
Защо Милан изигра може би най-слабия си финал в ерата Берлускони?
Защото играчите просто прегоряха, от толкова много очаквания за победа, за реванш, за вендета, всички говореха че трябва с цената на всичко да спечелят този финал за да завършат приказката с красив и добър край. Приказка започнала с наказание, с пращане на отбора в предварителния кръг и ада на МалаМаракана, отбора бе събран от плажовете, не беше се провела никаква нормална подготовка, след това пък заваляха контузиите и Милан беше отписан от всички. Сега обаче оставаха да се изиграят едни последни 90 минути в които футболистите на Милан да дадат всичко от себе си и да спечелят, защото ако бяха загубили отново никой нямаше да се сети за всичко постигнато преди това а щяха да ги анатемосат като най-големите лузъри. Това наля сякаш олово в краката им, никога досега Милан не е оставял инициативата толкова дълго време на противников отбор във финалние мачове.
Другата причина е в добрата игра на Ливърпул. Червените доминираха в борбата за първа топка, пресираха успешно и не даваха шанс на Кака, Пирло и Зеедорф да плетят невероятните си комбинации. Дали обаче и Карло Анчелоти не беше избрал подобна тактика? Знаеше се че Пуул бяха по-добре подготвени физически, а и татко Карло е разбрал, че този отбор на Пуул не може да бъде надигран и сломен, а може да бъде надхитрен. Е, Милан надхитри англичаните, не ги надигра, но спечели, а това е най-важното.
Защото Милан игра отличен и нападателен футбол през 1993 и 1995 г. но загуби, игра нападателно и смело и през 2003 г. но съдията отмени чист гол на Шевченко, игра невероятен футбол през 2005 г. но всички знаят какво стана...
Е, сега Милан игра под нивото си, но всички ще помнят получения реванш и спечелената седма европейска купа.
Победата е още по-ценна, защото беше постигната срещу флагмана на английския футбол, един отбор загубил само един финал в турнира в цялата си история и то този финал изобщо не биваше да се играе.
Да победиш Ливърпул подкрепян от великите си фенове на финал в Шампионската лига е нещо специално, нещо което се случва веднъж в живота.
ФОРЦА МИЛАН!
|
Респект за Pool + нещо като коментар
