Всичко започна на шести юни миналата година. С група от шведски приятели тръгнахме за Португалия, където щяхме да подкрепяме любимия си отбор, а именно SWEDEN!!!! Решихме да пътуваме на автостоп и срещнахме много интересни и дружелюбни хора, които ни услужиха за пътуването и така се озовахме в Лисабон, където отседнахме в скромен хотел. Атмосферата навсякъде беше позитивна и завързахме много запознанства с фенове на другите отбори, най-вече чехи и руснаци. След дългото чакане дойде и 14. юни, когато беше първия мач на SWEDEN срещу националния отбор на България. Аз бях студент в България за известно време и нямах много добри спомени от корупцията във вашите университети. Все пак около нас имаше голяма група български фенове и аз реших да се сприятеля с тях, за да прекараме добре на трибуните и да погледаме красив футбол между два големи европейски отбора. Така се запознах със Сашо, 31-годишен българин, който беше гастербайтер в Португалия и познаваше добре града, така че разчитах той да ми бъде гид в него. На пръв поглед той приличаше на европеец, с добри обноски и винаги услужлив на мен и моите приятели. Спомням си как той ми показа голяма част от Лисабон и всичко това заради едното приятелство. В същото време, обаче, виждах как заглежда съпругата ми, която беше с нашата група и се разхождаше из града с нас... Така един ден се случи белята: бях излязал да гледам тренировка на SWEDEN, а в това време Сашо явно беше преминал през стаята ни и навестил съпругата ми. Когато се върнах, видях чорапите му, оставени до леглото ни и бях дълбоко възмутен. Отидох при него и го питах за какво става дума, а той каза, че съпругата ми имала нужда от помощ и постепенно му се отдала, а той просто свършил каквото искала тя. В този момент полудях от яд, приближих се до Сашо и го строполих с едно кроше. Той беше паднал в безсъзнание и аз ядосан се отдалечих... Но ето, че дойде време за вечеря и аз слизах по стълбите, когато отнякъде изникна Сашо заедно с двама-трима други българи, оборудвани с железни прътове. Той ми каза да мълча и да го следвам, след което излязохме навън, в една тъмна уличка и българите ме счупиха от бой. Отвсякъде усещах удара на пръта, направо не издържах на болката, а Сашо се хилеше без да му пука за съдбата ми. Събудих се на следващия ден, в болницата в Лисабон, а травмите бяха по цялото ми тяло, включително изкривяване на гръбначния стълб и 24 шева на главата ми. Същият ден трябваше да съм на трибуните и да гледам SWEDEN, но заради цървулския характер на един българин се наложи да се радвам на победата от телевизора в болницата. И въпреки цялата болка, аз намерих сили да извикам "ВИВА СВЕДЕН!" и да съчувствам на любимия отбор, докато цървулите освен да се напият и да проклинат целия свят, за друго воля не намериха. Затова утре ще съм на стадиона и ще дера гърло за СВОЯ отбор, за SWEDEN, а победата, която постигнем, ще е личният ми реванш над целия мазен бугаристански характер, който вие почти всички защитавате.
ВИВА СВЕДЕН!!!!!!
Блондини от всички страни, обединявайте се!
|