Моите 50 стотинки:
Добре е да се оптимизира системата, за да се извлече максимума от ситуацията.
1. Напорен тръбопровод. Трябва да е с максимална разлика в нивата, т.е. да хванем водата по-високо. От количеството вода се определя дебита през него (не можем да прекараме всичката вода, все пак) и диаметъра на тръбата. Това определя мощността на водния поток.
2. Турбината. И тя като генератора отдава (преобразува) максимално добре мощността при определени обороти. Може Францис да не е най-добрата за вашия воден пад и скорост на водата. Бърза турбина с малко вода не е ефективна. Регулируемите са по-добри, но за DIY идва трудно.
3. Регулиране на мощността. Прави се върху водния дебит. Наистина, не е проста работа, но си заслужава. Лесно е да се осъществи с шибърен кран, ел. двигател и датчик за положението на шибъра. Това цялото се слага долу, при турбината.
4. Генераторът. Ако ще се ползва ел. двигател за донор е добре да е многополюсен, съответно в асинхронен режим да е бил по-нискооборотен. Под 1000 оборота е добре, под 750 - още по-добре. Мощността - според мощността на турбината или повече.
5. Преобразувател. Най-добре е да е нещо съвременно, примерно импулсен PWM преобразувател. Ако генераторът е с постоянно възбуждане (магнити) преобразувателят може да регулира напрежението. На изходът е най-добре да получим псевдо-синусоида с честота около 50Hz. Другите варианти с преобразувател, трансвертер, фиктивен товар са доста компромисни по отношение на КПД и безпроблемност при експлотация.
6. Управление. Това уж е по-сложното, но в действителност по-сложен е алгоритъма на управление. В наше време с тази задача може да се справи микропроцесорен контролер. Има да се управлява пусковия процес, мощността и изх. напрежение. Системата ще се нуждае от малко датчици - за положение на шибъра, обороти на вала, напрежение и ток в изхода. Добре, че не синхронизираме с мрежата.
|