Използвам дискусията да възразя срещу използваното в Наредба 3 и Наредба 16, а разбира се и от колегите понятие "въздушни линии с изолирани проводници". Трябва да се използва терминологията от официалните нормативни или нормативно-технически актове и документи. Не „далекопроводи“, а „въздушни електропроводни линии“ (ВЛ).
Така наречените " изолирани проводници" (наричани още PAS проводници), обаче, вкарват в заблуждение. Те трябва да съответстват на изискванията на БДС EN 50397-1:2006 “Проводници с покритие за въздушни мрежи и свързаните с тях принадлежности за обявени напрежения над 1 kV променливо напрежение и непревишаващи 36 kV променливо напрежение. Част 1: Проводници с покритие”. Както се вижда още в заглавието на стандарта проводниците не са изолирани, а са с покритие. Конструкцията на тези PAS проводници включва многожично токопроводимо жило с еднослойно покритие от екструдиран омрежен полиетилен или друг изолационен материал за електротехнически приложения. Поради факта, че се използва само едно покритие, въздушните линии с тези проводниците представляват опасност при допир, когато са под напрежение.
По тази причина конструкцията на ВЛ с изолирани проводници е подобна на конструкцията на ВЛ с неизолирани проводници, като единствената разлика са по-малките разстояния между фазовите проводници. Може да се види в Наредба 16 какви са размерите на сервитутните зони.
Твърдението, че ако падне клон не настъпва пробив не се потвърди от практиката. Напротив. Четох в един каталог, че клонът може да седи до две седмици, но и това не се потвърди.
Извинявам се! Стана малко по-дълго.