Увреждания от електромагнитни излъчвания

Електромагнитните излъчвания (ЕМИ) представляват взаимно свързани, изменящи се по време, електрически и магнитни полета (МП), които взаимодействуват помежду си, образувайки електромагнитно поле (ЕМП).

Патогенеза. ЕМП като хроничен стресор предизвиква еднотипна, неспецифична защитна реакция, която започва от нервната система. По същество се касае за първично разстройство на ЦНС с нарушаване на невро-хуморалните и хормоналните регулаторни и корелационни механизми. Рефлекторно и по пътя на обратната връзка се ангажират различни органи и системи.

Хипофизата увеличава продукцията на адренокортикотропен хормон, който влияе върху функциите на надбъбречната жлеза. Изменя се и продукцията на гонадотропния хормон. Усилва се секрецията на щитовидната жлеза (Ю. А. Холодов, 1970).

Клинична картина. Остри поражения възникват изключително рядко при аварийни ситуации или при грубо нарушение на техниката за безопасността на работници, обслужващи мощни генератори. Интензивните микровълни и при краткотрайно въздействие предизвикват топлинен ефект. Съобщава се за неразположение у пострадалите, главоболие, зачервяване на лицето, епистаксис, тъпи болки в крайниците, адинамия, вегетативно-съдови разстройства, диенцефални пароксизми с изпотяване, жажда, хипертермия, тахикардия, левкоцитоза. При по-малка интензивност на ЕМП острото въздействие протича предимно с астенен синдром.

Хроничните професионални заболявания, предизвикани от ЕМИ (в радиочестотния диапазон с малка интензивност) при продължително облъчване, са със скрит период от 3 до 5 год. и с неясно начало. Развиват се постепенно, фазово.

Клиничната картина е полиморфна. Ранните признаци са лесна уморяемост, раздразнителност, главоболие, разстройство в съня с кошмарни съновидения, стенокардия. Водещо място заемат функционални изменения на ЦНС, особено на вегетативните и отдели. Наблюдават се астеничен, астеновегетативен и хипоталамичен синдром.

В началния стадий се очертава вагусова нагласа на вегетативна реактивност с брадикардия и артериална хипотония. Реоенцефалограмата не показва отклонения в кръвонапълването на интра- и екстракраниалните съдове. Отбелязва се хипо-аносмия, амблиопия, а също и хиперфуниция на щитовидната жлеза.

Умерено изразеният стадий се характерната с превъзбуда на симпатиковия дял от ВНС — хипертензивни и ангиоспастични реакции. ЕЕГ е с билатерален синхронен разряд на тета- и делта-вълни със спорадичен характер, като отделни бавни вълни се сменят с нормален алфа-ритъм. Установяват се: хиперрефлексия, дистална хипестезия, интенционен тремор. Откриват се признаци на ранна атеросклероза и исхемична болест на сърцето.

В изразения стадий се развива хипоталамичен синдром със симпатико-адренални пароксизми. Налице е повишена възбудимост, емоционална лабилност, виене на свят, причерняване с поява на «искри пред очите», магнитофосфен (възникване на усещане при въздействие върху очите с несветлинни дразнители — механични, електрически, магнитни), както и пристъпно главоболие, гадене, повръщане, шум в ушите, понякога пристъпи с обнубилацио. Наблюдава се и ангиодистоничен синдром с атонична компонента от ВНС — червен дермографизъм, хипотермия с термоасиметрия, снижен терморегулационен рефлекс по Щербак, парадоксални церебрално-кардиални рефлекси — на Чермак, Брааш, Превел, Даниелополу. Реоенцефалограмата сочи понижена интензивност на пулсовото кръвонапълване и повишен тонус на интра- и екстракраниалните съдове. Снижават се активното внимание и фиксационната памет. Наблюдават се пастьозни, имбибирани пръсти и трофични смущения — хиперкератоза, деформирани, чупливи нокти, изтъняваме и окапване на косата.

Разгръщат се и ендокринни нарушения. Освен активиране на щитовидната жлеза без признаци за тиреотоксикоза се установява намаление на лактацията у кърмачки, смущения в половите жлези - дисменорея у жените, импотенция у мъжете.

За специфично поражение се счита помътняването на лещата и развитието на професионална катаракта. Няма синхрон между катарактата и общите радиовълнови разстройства. При големи мощности в неблагоприятна производствена среда може да се развие и енцефалопатия с психични смушения — депресия, хипохондрия, паметови разстройства. При облъчване с метрови вълни и малка интензивност е характерен неврастенният (хиперстенен) синдром (Р. Н. Вольфовская, 1977).

Полиморфната симптоматика, особеностите в клиничната картина и динамика са дали основание да се предложи отделна нозологична единица — «радиовълнова болест» (Н. В. Тягин, 1971).

Диагнозата се базира на професионалния маршрут, условията на труд, дозиметричните данни, характерните прояви и динамиката на процеса. Като отличителни особеност на своеобразните патологични нарушения се сочи пароксизмалността на вегетативно-съдовите изменения без връзка със соматогенна астения, психогенни или органични заболявания на главния мозък.

Прогнозата е благоприятна, а патологичната находка — обратима.

Лечението е симптоматично. Включват се седативни, сънотворни и общоукрепващи средства, витамини (С, В), при вагусова реактивност — холинолитици. Назначават се също антихистаминови препарати, транквилизатори, биогенни стимулатори в комплекс с лечебна физкултура, физиотерапия: хидропроцедури (циркулярен душ, хладна вани), фонофореза с еуфилин на шийните вегетативни възли, масаж. Препоръчва се психотерапия и санитарно-курортно лечение.

Трудово-лекарска експертиза. В началния стадий трудоспособността е съхранена. Необходимо е активно лечение, по-добре в профилакториум. Умерено изразеният стадий изисква стационарно лечение, последвано от санаторно-курортно. Пострадалите са временно нетрудоспособни и подлежат на рационално трудоустрояване. При изразения стадий, особено при увреждане на диенцефалната невронна мрежа и чести церебрални кризи, е противопоказана работа с ЕМП. ТЕЛК определя група инвалидност за професионално заболяване. При изразени форми на общосоматична патология, а също и при налична катаракта (независимо от етиологията й) лицата се превеждат на друга работа.

Профилактиката включва органнзационно-технически санитарно-оздравителни и лечебно-превантивни мероприятия. Особено важен е системният дозиметричен контрол. Изисква се съответна екраниране на източниците, строго съблюдаване правилата по техника на безопасността, оптимизиране на режима на труд, висока култура на работното място. Задължително е ползуването на личните защитни средства — специално защитно облекло, шлемове, предпазни очила с позлатена или месингова мрежа. Включва се и производствена гимнастика. Предварителните и периодичните медицински прегледи се провеждат с участието на невролог, офтамолог, терапевт. Бременни, кърмачки и младежи под 18-годишна възраст не се допускат до труд, придружен с въздействие на радиовълни.


Увреждания от постоянни и променливи магнитни полета

Магнитните полета (МП) въздействуват върху работника постоянно и по-често с прекъсвания, най-интензивно върху ръцете и в по-малка степен върху главата, гърдите, корема.

Степента на увреждане зависи от: максималната напрегнатост на МП в пространството (на производствената среда), разположението на работните места, режима на труд (А. А. Комарова, 1983).

Клинична картина. Най-характерен симптомокомплекс е вегетативната полиневропатия с вазомоторно-секреторни, трофични и сетивни разстройства в дисталните участъци на горните крайници, понякога съпътствувани от леки двигателни и рефлекторни отклонения. Развива се бавно, постепенно.

При лека степен на увреждане оплакванията са оскъдни или липсват. Наблюдават се бледи дистонни вегетативно-вазални смущения.

При средна степен на увреждане има анамнестични данни за изтръпване, мравучкане, боцкане, сърбеж, болка в дланите и пръстите, която е с протопатичен облик, дифузна, често пареща, идваща като че ли от костите и мускулите, появява се след приключване на смяната, обикновено нощем. Сутрин пръстите са имбибирани, «вдървени», с изгладен кожен рисунък. Постепенно крайните фаланги задебеляват, деформират се. Явява се хиперкератоза, десквамация по дланите, ноктите изтъняват, стават чупливи. Установява се дистална хипалгезия, термохипестезия. Очертава се симпатиков профил на вегетативна реактивност.

Тежката степен (атонично-паралитичен стадий) на професионално увреждане от постоянни и променливи магнитни палета протича с топли, влажни, пастьозни (оточни) длани и пръсти — акроцианотични или общо хиперемирани, марморирани. Микроциркулаторните разстройства са с протрахиран ход.

Наблюдават се: астеновегетативен синдром, церебростенни прояви, промени в емоционално-волевата сфера. При изразените форми централните и периферните вегетативно-съдови разстройства могат да се съчетаят с астеновегетативен симптомокомплекс. Трудово-лекарска експертиза. Началните стадии са транизиторни и обратими и трудоспособността е запазена. Средната степен на увреждане обуславя временна нетрудоспособност и временно преместване на работа без МП. Изразените тежки форми изискват рационално трудоустрояване без контакт с МП и други неблагоприятни фактори.

Лечението е симптоматично.

Профилактиката изисква дистанционно управление, съблюдаване на правилата за техническа безопасност и охрана на труда.


Увреждания от електростатични полета

Интензивното електростатично поле (ЕСП) е един от водещите неблагоприятни фактори на производствената среда и е в основата на т. нар. електронно-йонни технологии.

ЕСП въздействува върху обслужващия персонал по индукционен път (по време на пребиваване в зона на интензивна електризация) и контактно (работещата ръка е в допир с наелектризирана повърхност на детайла). Експонираните работници се оплакват от главоболие, раздразнителност в края на смяната, неспокоен сън нощем и сънливост през деня. Особено тягостни са усещанията за «удар на ток», «преминаване на искри» при контакт със заземени предмети. У по-чувствителни лица възникват своеобразни фобии — страх, боязън от болевите възприятия по време на работа в ЕСП.

В неврологичния статус се маркират: нистагмоид, инсуфициентност в инервацията на мимическата мускулатура (от централен тип), хиперрефлексия, анизорефлексия без пирамидни белези, лек интенционен тремор, дизметрия, неустойчивост в позата на Ромберг.

Невродинамичните церебрални смущения се манифестират с физическа и психическа умора, астенизация, емоционална лабилност на дистимен фон — «симптомокомплекс на раздразнителна слабост». Реоенцефалографията показва дистония на церебралните съдове, преимуществено в басейна на вътрешната сънна артерия. Астено-невротичният и вегетативно-съдовият синдром са в синхрон с интензивността на ЕСП (А. А. Комарова, 1983).


Книгата е: Професионални неврологични болести. Ст.н. с. II ст. К. Зекин, проф. В. Иванчев, ст. н. с. II ст. Вл. Кирков, проф. Кр. Киряков. Медицина и физкултура. София. 1990.

Редактирано от dnaunseq на 16.10.12 21:29.