На 'куфарчето' му викат 'плутониева печка', 'другарят' (ще се разровя за името му, ако е необходимо), който го е измислил е получил вила в Арканзас със собствена линия и вагон до там от Берия. Смисълът на 'куфарчето' е да захранва спътниците с електроенергия, докато са в сянката на земята. Доколкото знам първото 'куфарче' на 'другаря' е с разчет да бачка около 100 години, летяло е в 'космоса', посвършило е работа и са си го прибрали, че е бая скъпо, сега е изоложено като музеен експонат, още бачка, каква му беше мощността не си спомням, но за размерите ми се върти нещо като метър на мерът, на метър, това е вероятно със съответната биологична защита.

По силите на всеки е да си направи 'куфарче', има само някои незначителни трудности, които находчивия конструктор с лекота би преодолял, и те са:
1. мощен източник на йонизиращо лъчение с високо масово обогатяване, някой четно-нечетен изотоп, плутония е твърде подходящ, има големи количества техногенен плутонии.
2. радиохимичен завод, който бачка на 'ишлеме', с материали на клиента, който да произведе известни количества от материала от т.1.
3. добре пресметната и по възможност с малко тегло защита от материала от т.1, щото знаем какво правят йонизиращите лъчения с биологичните тъкани.
4. останалото вече е лесно, материал от, който ще се избиват малко електрони, близичко до материала от т.1 и готово, воала имаме източник на постоянно напрежение за близките няколко десетки години, може и стотици, според желанието на клиента.

За 'куфарчето' толкоз, за 'стъклото' - ?!?