Спокойно, това което измерваш е лесно обяснимо и е нормално.
Ти мериш между фазата и нулата и измерваш 231 Волта. След това мериш между фаза и земя и измерваш по-ниско напрежение. Впрягаш следната логила: Напрежението в контакта е 231 и това е напрежение което се получава след евентуален пад по нулата. Значи като мериш между фаза и земя, трябва да "избегнеш" пада на напрежение по нулата и трябва да измериш по-високо напрежение. Но нещо не се връзва...:)

Ето защо е така:
Пада на напрежение в нулевия проводник не означава винаги, че води до по ниско очаквано напрежение между фаза и нула. Ето конкретно:
Нека ти си вързан на фаза 1. Нека напрежението между фазата и нулата да е равно на напрежението между фазата и земя и е 220 волта. Нека след това осигурим консумация по фаза 2, която обуславя пад на напрежение в нулевия проводник в точката в която ти си присъединен например 5 волта. Напрежението между Фаза 1 и нулата ще се повиши и ще стане около 223 волта. Причината е , че напрежението ще е равно на разликата от двете напрежения 220 и 5 Волта, но като вектири. Ъгъла между тях е 120 градуса в идеалния случай и разликата ще е по-голяма от 220 Волта, излиза че напрежението ще се увеличи с около 3 Волта.
Т.е. пада на напрежение по нулевия проводник от тока през другита фази (не твоята) прави така, че напрежението между твоята фаза и земя да се увеличи спрямо напрежението на изхода от трафопоста, или спрямо напрежението между същата твоя фаза и земя.
Дано не съм много многословен, дано да съм успял да ти обясня това което наблюдаваш.
Поздрави!