|
Там някъде във висините се разнасе гръм, кратко заключение след поглед в атмосферата-ще вали след 16 мин, до вкъщи 12 мин, на тръгване за вкъщи без чадър, разбиране за забравен чадър на 2-та минута, връщане за чадър ооо не, вървеж със скорост 15 км/ч до вкъщи, хапване чорба от киселец за десерт кисело млеко и вафли количество- 4, звъни се отварям, комшия оплакващ се без самочувствие-бе комши моторо на циркуляро грее а ръгнах да режа дърва, па циркуляро бръмчи не как требе, крещя в мисълта си аз- бе оти ме занимаваш баш сега с глупости, мисълта ми лети, бързам, след броени минути ще се изсипе дъжд като из ведро, вкъщи нямам чъдър, ала комшията в беда, викам стой, довлечи на секундата отвертка, клещи, запалка, комшията ръгна да варка, па се съпна и залете у вратата, буф строши стъклото, он се смее и варка ли варка, викам за да не се връщаш ее там гледам виси жица изолирана, откини парче една педя, зимам мултицет ей сега, пуск 0.6-бръмчи, поглед към комшията-гледа като насран, питам го чат ли е кво праим, он започна да заеква от объркване, хармоничните звукови оформиха мнението мое, викам да 146 херца, он, що рече, аз човече дека чанка, фазомер дай бърже че завале, пуск, биене-хармоничните сякаш крещяха има бая товарене, па мотора 5.5 Kw-деяни на товарене все още, и фазомера крещи фазатаааа е на моторааа, пипам мотора 73 гр. по целзии, ех комши комши, отварям кутията, вътре е контактора, към него фазите добре свързани, на излизане разменени местата на една от фазите и нулата, демек към мотора свързан на звезда, влизат фаза, фаза, нула, на корпуса вързана третата фаза, викам човече имаш късмет че мотора е работил малко, после на минутата кило ракия-домашна, две чашки, комшито довлече салата градинска, минутите се отброяваха, поглед към часовника , той подсказа 11 до тръгването, тръгване с бързане, дъжд не заваля в процеса на бърз вървеж. Заключение по време на вървеж, прогнозата моя за валеж не бе вярна, на синоптиците е вярна, ракията беше хубава заедно със салатата, а пък това че комшията е объркал фазата с нулата, бе малко ме интересува.
|
По комшийски...