Разказвам. Факторите на една въздушна линия са константни и детерминирани по цялата и дължина. Важи в 90% от случаите за хомогенен район.

Проблемът на човека е в това, че на него му трябва адаптивно да регулира генерирането на реактивна енергия с капацитивен характер. Оптимума е когато напрежението в началото и края на линията е еднакво. Във всички други случаи има загуби и съответно наказания. Ако прекомпенсира линията с въвеждане на индуктивност няма да работят добре въртящите му механизми заради влошения косинус. Ще си и плати за лош косинус. Ако недокомпенсира линията ще повиши напрежението на разпределителната уредба. Ще го хванат, че е от него и пак ще плати. Т.е. трябва му управляемо компенсиращо устройство.

За контролния електромер няма причина да не му разрешат. За телемеренето също. Въпрос на договорни условия е.

Обаче ... всички тези удоволствия (без електромера) са все скъпи.

Ако иска да е истинско му трябват:
1. Телемерене;
2. Автоматика;
3. Прекъсвачи:
4. Кондензаторни батерии;
5. Шунтови реактори;

Това са страшно много пари, а аз така и не видях човекът да е обявил нееднократно искания товаров график. Убеден съм обаче, че не е голяма консумациата защото не ще да е от привилигированите потребители с възможност за директно договаряне с независими производители. Т.е. тези инвестиции няма да му се върнат с десетки години.

Има алтернатива ако е в играта и много, ама много, дълги години е работил в енергетиката това всичко да го набави на почти смешни пари и да си направи адаптивно компенсиране на нежеланата реактивна енергия. За съжаление, човекът си каза, че няма тези възможности. Тогава отива на другия вариант:
1. Проучване;
2. Възлгане;
3. Проектиране;
4. Доставка;
5. Монтаж;
6. Наладка;
7. Експлоатация.

Някъде, много преди точка 7, ръководството му ще иска да го гони в някое по-перспоективно място

Vaklin Hristov
CAR DIAGNOSE Ltd.
P.O. Box 79
3320 Kozloduy
Bulgaria