До M J и другите пишман-специалисти:

1. Статистика на събитията в мрежата (като теоретическо понятие, тази статистика има по-широк обхват от т.н. load profile) се води задължително само в големите трифазни електромери за индустриални приложения.
2. В битовите електромери тя не е задължителна. Защото изисква допълнителна памет с допълнително външно и вътрешно обслужване и това прави такива електромери излишно по-скъпи спрямо тези на конкуренцията.
3. Дори и някои електромери да имат такава памет, тя като правило е с много малък обем и много лесно може да бъде препълнена.
4. Което на практика значи, че по-голямото количество изключвания на електромера от захранване и създаване на възможности за провеждане на нерегистрирана консумация на електроенергия ще останат незабелязани.
5. Нито един от търговете за битови електронни еднофазни електромери, проведени до сега в българските електроразпределителни дружества, не е изисквал (в съответните тръжни технически спецификации на електромерите) да се трупа статистика за отпадане на напрежението в мрежата. Още по-малко пък е специфицирал детайлно редицата технически особености, свързани с воденето и натрупването на такава статистика.
6. Което значи, че, дори и случайно да са били закупувани електромери с някаква, макар и осакатена, подобна статистика, тези техни качества не са били необходими на възложителя и не се контролират от него. Тоест, те не присъствуват в договора за доставка и производителят не носи отговорност и не дава гаранции за тях. Следователно, всеки може да оспори в съда данните за отпадане на захранването, натрупани в една такава статистическа памет на някакъв модел електромер.
7. С други думи - хващане няма. Защото, както следва от казаното по-горе, всеки може да се изплъзне от такова хващане, ако случайно му се наложи. Практически, обаче, едва ли ще се наложи. Такова нещо е възможно в много редки случаи по простата причина, че нито едно българско електроразпредително дружество не е оборудвало своите инкасатори с необходимата техника за прочитане на битовите електромери с някаква памет за статистика на събитията в мрежата. Инкасаторите четат визуално само показанията на тарифните регистри на електромерите и си ги записват в едни мазни тефтери, които наричат карнети, по които после се плаща. Нищо друго не ги интересува.
8. Но, дори и да се случи - по сигнал или по някаква друга причина откриване на електромер, който е записал чести пропадания на напрежението - няма никакъв проблем. Както казах по-горе - това са технически параметри на електромера, за които производителят не е поел договорни гаранции и следователно - те нямат никаква юридическа стойност пред никакъв съд.
9. Изпълнителят е прав. Методът наистина работи. Освен това е безопасен. Там, където той казва, може спокойно да се пипа от неспециалисти, защото в нулата няма напрежение. Разбира се, трябва да се внимава, за да не стане някоя грешка. Затова, ако някой поиска да направи такова нещо, трябва много внимателно да се запознае с описанието на Изпълнителя.
10. За сведение на интересуващите се - освен обсъденото тук натрупване на статистика за нерегламентирани събития в мрежата (или пък - не в мрежата, а в електромера - например - запис на момента на отваряне на който и да е от неговите капаци, дори при липса на външно захранване) има поне още два начина за хващане на (всички видове!) битови кражби на електроенергия.
11. Но българските електроразпределителни дружества са много далече от тяхното използуване. Те дори не знаят за тях. Те предпочитат да харчат огромни пари, за да си купуват, вместо истински електромери, всякакви електронни и електро-механични технически и морално отдавна остарели боклуци, които, ако някой поиска да хваща кражбите на електроенергия, ще трябва да започне да ги подменя изцяло и напълно.
12. Например, в Индия видът кражба, описан от Изпълнителя, с откачане на нулата преди електромера, не само че се хваща от самия електромер като събитие. Индийският електромер може да я мери тази кражба. Защото, въпреки, че практически му липсва напрежение, след като нулата не му е подадена, електромерът си изработва резервно захранване, използувайки силата на преминаващия през него ток, и по този начин точно измерва и регистрира консумацията на кражбата.
13. Впрочем, ток се краде не само в Индия, Сърбия, Турция или България. Краде се навсякъде. Влючително и в Америка и то не само в южната й част. 14. Важното е, обаче, че по другите места проблемът се следи и се взимат мерки за лечението му. А тук у нас се счита за достатъчно, че кражбите се отчитат като загуби и тяхната цена се товари на гърба на невинните редовни платци на електроенергия. По тази причина никой от българските електроразпределители няма никакъв материален стимул да открива и да спира кражбите на ток. Икономически погледнато - на тях им е все едно. За тях важното е, че са си намерили някой да им плаща и това ги прави самодоволни и безхаберни.
15. Между другото, нашите родни електроразпределители товарят невинните редовни платци и с още един огромен и напълно излишен разход. Те включват в цената на тока и инвестициите по т.н. изнасяне на електромерните табла навън. Както те се изразяват - на границата на собственост. Напразна е, обаче, надеждата, че това ще спре кражбите на ток - всяка ключалка, ако бъде оставена безпризорно и без охрана на улицата рано или късно ще бъде отключена. Нещо повече - т.н. субективен фактор в електроразпредлението много често е готов да помага за това. Случаят създава престъплението, се казва още в латинското право. И когато им се създава удобен случай за недоказуемо, неоткриваемо и следователно - безнаказано престъпление, престъпниците винаги ще го използуват. По-важното тук е друго - излишното изнасяне на електромерите на границата на собственост струва повече от 300 лева на електромер, без цената на самия електромер. И тази, в крайна сметка неефективна и огромна в личностно-субективен български план "инвестиция" срещу кражбите пак се плаща от ... невинните хора, които не крадат ток. Тя е част от днешната му цена.
16. Впрочем, общият размер на кражбите на ток в България не е никак малък. Въпреки, че е срамна интимна тайна, която никога не само, че не се изнася навън пред публичното обществено мнение, но също така не се изследва пълно, точно и подробно дори и вътре в самите електроразпределителни дружества, за този размер много експерти отдавна считат (например - проф. Тодориев, който е един от големите създатели на българската енергетика, публично е казвал това), че е горе-долу равен на производствения обем на поне един от двата, предстоящи за затваряне козлодуйски реактори.
17. А, може би, и на двата заедно. Колко му е?

Айде стига толкова за днес.

Поздрави и благопожелания!

Ламбен