Когато помпата работи , нещата са малко по-сложни , отколкото в теоретичния (статичен , или ламинарен) режим!
Ето например , по дължината на истемата налягането се различава в две различни точки!
Разликата в налягането се регистрира най добре от едната страна на помпата спрямо другата страна.
Получава се нещо като в електротехниката.
За да тече ток през един резистор , то върху него трябва да има пад на напрежение , т.е. в двата края потенциала да е различен.
При движението на водата заменяме потенциал с налягане.
С други думи , колкото е по голямо съпротивлението на системата и колкото е по-голям дебита (тока) на работещата помпя , то разликата е по-голяма!
Другата особеност е, че когато водата е гореща , ударите на лопатките на помпата са достатъчни, за да заври водата , или по - точно да започне процес на парообразуване. Самата помпа придава допълнителна енергия на водните молекули!

Тези две особености предизвикват следното явление:
Разширителния съд е непосредствено над котела.
Включваме помпата и започва от разширителния съд да изтича вода.
Ако спрем помпата - изтичането спира!
И така , помпата си работи и вода си изтича до един определен момент.
След като котела се загаси и системата изстине - доста празно място остава, трябва да доливаме.
И доливаме такъв обем , който е 10-кратно и дори повече от разширението на водата в резултат от загряването!
Същата ситуация , само че разширителния съд не е в близост до котела , а някъде по средата на системата , като е на същата височина както е в първия случай:
Такъв ефект не се наблюдава!

В първия случай системата дори не работи "спокойно" , а има "шупуркания" , неравномерно загряти радиатори и прочие!

Доста мои приятели и познати имаха подобен проблем.
На всякъде го реших по един и същ начин - разбира се не съм местил разширителния съд!
Просто намалих помпата на по-ниска степен и системата заспа - започна да работи спокойно , а ефекта на изхвърлянато на водата изчезна!

Разликата м/ду теоретичния и реалния модел се дължи на турболентното движение на водата!
А турболентното движение на флуидите не може до край (в пълна степен) да се облече с теорията в сегашното и ниво!

А за автоматичните обезвъздушители - понеже спомена че им трябва еди какво си минимално налягане за да работят (обезвъздушават):
Тези , които аз използвам не им трябва никакво налягане!
Използва се принципа на тоалентото казанче!
Има "непотъващ във течност поплавък". Когато поплавъка се спусне на долу (потъне) , тогава се отваря връзката към атмосферата (крана".
Когато системата е празна , или около обезвъздушителя има газ (въздух , пара) , той е отворен!