Дефектно-токовата защита намира по-широко приложение в мрежите с "незаземена" неутрала.
Причината е , че там няма какво друго да се направи.
Нито зануляване е възможно като концепция , нито заземяването върши някаква работа от гледна точка на безопасност.

Обаче нашата електроенергийна система 220/380 волта е система със заземена неутрала.
Не случайно основното мероприятие е зануляването.
Дефектно -токовата защита е подходяща само за определен консуматор -- например за вана - джакузи и други подобни.
Изобщо не е подходяща за главна защита за цялата инсталация.
Защо е така:
Правилната и работа изисква разделяне на нулевия проводник на два проводника преди защитата. Единия си е нула (работна) а другия е за перцата на контактите Шуко.
Т.е. след защитата тези два проводника не трябва да са "обединени".
Проблема е , че много консуматори обаче осъществяват различни електрически връзки между тези два проводника.
Например консуматори , които в захранването си имат закачени на мрежовото напрежение два последователно вързани кондензатора и средната им точка е на "корпус".
Това кара защитата да "усеща" разлика във фазовия и нулевия ток , особено при наличие на високочестотни съставки в мрежата.
Следователно защитата би работила ненадежно и би имала "лъжливи" изключвания.
За да се преодолее това просто защитата се "загрубява" и тя спира да се "шашка".
Естествено всеки от хората които се правят , че разбират от такива защити си
ги загрубяват , до на пръв поглед неголеми токове - 30 , 40 , или 50 милиампера.

Само че при мрежово напрежение , ако средностстистически човек се допре до фазата -- през него протичат около 10 милиампера , и то ако е сравнително добре заземен или занулен от другия си край.
Та тези стойности за средностатистическия човек се смятат за гранично опасни.
Ами какъв е смисъла на настойките над 10 милиампера във системите със заземена неутрала?