В отговор на:
Така е, само дето електромерите нямат такава възможност за дистанционно програмиране нито пък има "тайни" пароли, кодове за достъп и подобни от филмите.
С тези твърдения си много, много далеч от истината.
Софтуерният достъп до електромер (през: оптичен порт, RS232, RS485, current loop, Ethernet и още много знайни и други малко известни; по най различни протоколи) на място или от разстояните се ограничава с пароли, подходящо криптирани и записани в електромера. Обикновено има отделни пароли за:
- само отчитане /обикновено няма или е забранено (от ЕС...) да има ограничение за отчитане/;
- запис на някои параметри като дата, час, нулиране на съобщения и др.п.;
- пълно или частично параметризиране/програмиране на електромер.
Разбира се, наборът от параметри зависи от типа на електромера. Паролите ги задава и ги знае само собственикът, т.е. енергото.
Ето и един реален пример:
- изходна постановка: електромер през ТТ и/или НТ; в електромера е записан Ктр с който се умножава (вътре в електромера) измерваната вторична енергия; изграден дистанционен достъп до електромера;
- упражнение, дистанционно: по някое време се променя Ктр с по-голям (за потребител); след време се връща верният Ктр и се изтрива дневникът на събитията, в който е записано че е имало еди кога си комуникации и какво е правено с електромера. Тогава единственото записано събитие ще е кога е е изтрит дневникът на събитията. Впрочем наличието и обемът (което също е програмируемо) на този дневник, както и неговото изтриване, не подлежат на независим контрол.
Краен резултат: в регистрите за енергия и за товаров профил на електромера ще са записани по-големи от действителните количества. Това потребителят може да го хване само ако има поддържан от него контролен електромер и/или прави някакъв баланс на енергията за уредба/съоръжение (и то пак с използване и на електромери, до които енергото няма достъп). Но нали се сещаш, че и енергото знае кога и къде да пипне.
До тук е уводната лекция, безплатно...
|