Ще предам отново ситуацията :
Обектът се захранва от въздушна линия, две тройки Al проводник по 95мм2, с дължина 25км.
Товарът е непостоянен в денонощието, т.к. съоръженията ми работят само през нощта. Включват се два асинхронни двигателя ( помпи ), с обща мощност Рн – 1500 kW. Работят по схемата блок трансформатор – двигател. Трафата са с пълна мощност S – 1 000 kVA, 20 / 6 kV ( за всеки двигател ). Към тях е подвързана кондензаторна батерия 100kVAr ( за всяко трафо ), като тя се комутира с пускането и спирането на трафата). U – 20kV влиза в разпределителната уредба, през ТМ и по кабел отива до помпения агрегат. Кабелът 6кV е с дължина около 10 – 15 м. Когато е натоварена линията с тази мощност – електропровода не връща енергия в системата.
През останалата част на денонощието, когато не работят агрегатите, станциите се захранват от ТМ 20 / 0.4 кV – 2 броя, за собствени нужди, с обща мощност около 50 kW ( с чисто активен характер – за осветление, отопление и др, ). Няма включени кондензатори. Товарът е симетричен доколкото е възможно. Тогава, когато няма номинално натоварване на електропровода, се получава генерирането на енергията с капацитивен характер.
И за да я ограничим, сме пуснали 4броя ТМ-1000kVA на празен ход.
Не знам много, но това което съм чел в литературата е, че въздушните електропроводи обикновено влошават косинуса на системата ( поради индуктивния си характер ). В нашия случай обаче, нещата са много различни. Вярно, че и времето указва някакво влияние, но то едва ли е причината – сега, през зимния период добавихме една ТМ – 400kVA. Това е разликата за сезоните. Ел. провода не се движи покрай път с интензивно движение, през неизсечени гори и т.н.
Откъде идва тогава тоя капацитет по линията?