Ох писна ми от знахари, принуден съм да цитирам, макар и в съкратен вариант:

'Полезната мощност на помпата се нарича повишаването на енергията на целия течностен поток, който напуска помпата за единица време, т.е.:
Рп = г.Q.H, W
г - обемно тегло на работната течност, N/m3;
Q - дебит на помпата, m3/s;
H - напор на помпата, m.

Загубите на мощност в помпата биват хидравлични, обемни и механични.

Хидравличните загуби на мощност се дължат на преодоляване на хидравличните съпротивления при движението на потока в помпата (от триене, вихрообразуване, преобразуване на енергия и др.), за което потокът губи известна част от получената мощност на работното тяло. Тези загуби се отчитат чрез хидравличния КПД. Хидравличния КПД характеризира качеството на обтекаемите повърхнини на елементите на помпата, Върху него оказват вличние формите на каналите и т.н. За съвременните центробежни помпи хидравличният КПД е от 0.8 до 0.96.

Обемните загуби възникват в резултат на протичане вътре в помпата през уплътненията, клапаните и т.н. от страната на високото налягане към страна с ниско налягане. Те водят към намаляване на теоретично възможният дебит на помпата. Обемният КПД има най-голямо значение където е в граници от 0.7 до 0.98. За центробежни помпи от 0.96 до 0.98.

Върху големината на механичния КПД оказват влияние конструкцията и състоянието на лагерите, конструкцията и експлоатационното състояние на уплътненията, размерите на работните тела, скоростта им на движение и т.н. За съвременни механичният КПД е от 0.9 до 0.97.'

Произведението от трите КПД отчита всички загуби на мощност в помпата. Стойностите му са в границите:
- за центробежни помпи 0.65 - 0.91;
- за бутални помпи 0.65 - 0.92;
- за осови помпи 0.7 - 0.85.'

Ей т'ва казва чичко Гужгулов за КПД-то на помпите в една книга 'Хидравлика и хидравлични машини'.
Извинявам се за допусната грандиозната грешка от около 5% веднага 'ше се поправя (нема се излагам я) помпата 'ше вкарва около 6 вата, или айде да е още по-добре нека КПД-то и да е кръгла нула и цялта и електричекска консумация се превръща в топлина вкарвайки неветоятните 60-65 вата в системата, 'ми тя водата направо ше кипне, за к'во ни е котел бе. Само ако стане ама много топло леко намаляваш напора на помпата и готово.

Но не мога да не се съглася, че имаш малки проблясъци, сигур на лекции си чувал за безразмерни характеристики и универсални харакеристики на помпи. Чрез които се определя по зададен напор и дебит необходимата честота на въртене, КПД и мощност на помпата.

Тука се цитирам сам 'При експлоатацията на отоплителни системи възможностите за регулиране на мощността на топлинните консуматори (автоматично или ръчно) променя хидравличните характеристики на системата, това веднага се отразява в промяна на работната точка на помпата.'

Пнеже си много вещ в занята, а и за да афиширам доброжелателност 'ше си позволя да попитам, как настройваш помпата, ако тя няма онова малко електрическо ключенце, с което ти така умело боравиш, смелий ми топлотехнико.

А чакай, чакай тук виждам и разни работи за режими на течение. Понеже сигур не се сещаш 'ше ти го припомня: Режимите на течение се определят от стойността на критерия на Рейнолдс:
- до 2320 - ламинарно течение;
- от 2320 до 10000 - преходна зона;
- над 10000 турболентно течение.

Критерият на Рейнолдс представлява отношението на инерционните сили и силите на триене при движение на флуида, нарича се още и безразмерна скорост. Та ей този критерий се получава от:
- скоростта на флуида;
- определящия параметър на канала (еквивалентен диаметър, как се смята - в следващата серия);
- кинематичен вискозитет на флуида (хубаво е да знае, че той зависи от температурата на флуида).

А ти 'баш майсторе' как знаеш къде к'во е течението, да не влизаш вътре по тръбите. Я 'земи да сметнеш колко трябва да е линейната скорост на потока вода при 70С в 3/4' тръба, за да имаш турболентно течение. И к'во според теб е турболентно течение, как ти самия ей така с голи ръце в котелното, го отличаваш от ламинарното.

Аре гуд бай, тука има вече достатъчно специалисти.