по първа точка - съгласен съм, дори някъде споменах че ефекта може да се провери с реактивен товар.

а по втора точка - ако точката беше неподвижна, то токове на фуко въобще нямаше да има. а ако искаш сериозен аргумент срещу нея - от къде се взема енергията на токовете на фуко? ако имаме само диск въртящ се по инерция в какво да е магнитно поле, ще отречеш ли че в него ще има токове на фуко? а тея токове течейки през алуминия няма ли да отдават енергия и да го загряват? а тая мощност не идва ли от въртенето на диска? а в края на краищата той няма ли да спре, щом му се цоца от кинетичната енергия? това е термодинамичния аргумент. а сега по-дълбок теоретичен анализ на истинските сили, с нетермодинамичен произход. ако все пак системата е идеална а диска свръх проводим, то спирачна сила пак ще има! обаче работата извършена срещу силата този път няма да отива във топлина а ще отива за все по-голямото увеличаване на токовете на фуко, тоест натрупва се в един вид индуктивност с разпределени параметри. когато освободиш тялото, то тези токове взаимодействайки с магнитното поле което ги е образувало ще изпитват сила на привличане, тоест ще върнат тялото там от където е тръгнало. тогава енергията натрупана в токовете ще се обърне в кинетична на тялото. с една дума - свръх проводник оставен в магнитно поле ще си запазва положението, без нищо да го крепи, защото ще оказва съпротива на където и да се опиташ да го помръднеш! разбира се ако го дръпнеш ще потдаде, но ще се разтрепти когато го пуснеш.
а опита с двата електромера го направи, но позадълбай малко. направи и опита на митаката - махни спирачния магнит и пусни диска да се върти по инерция. засечи темпа на намаляване на оборотите, после същия опит с ток през токовата намотка. ако искаш направи оценка на спирачния момент получен по този начин и го приложи за предвиждане на промяна в показанието на електромерите. а всъщност ти твърдеше че си го правил?