хм, този твой експеримент наистина ме учудва. бих се усъмнил в спирачния момент (който е така враснат в представите ми за електродинамиката) ако аз не бях правил опит със станиол в магнитно поле. също се сещам за другия участник, който беше казал че е мерил спирачния момент и е получим малка, но реална стойност. според мене отрицателният резултат от опита ти се дължи на прекалено малката му стойност. според мене дори при тази мизерна консумация, той остава поне 10 пъти по слаб. а между другото имаш техническа грешка в сметките си - дължината на 50 херца е 6000 километра, не метра. но това няма значение, защото и без това са на невярна основа все пак ако ти се намира електромер под ръката, вземи му махни спирачния магнит (абе как ли работи той според тебе?) и пробвай да ползваш токовата намотка като такъв. а, ти май смяташе че магнитното поле ще създаде спирачен момент, само ако пресича диска в едната посока. сега, кажи ми ако обърна посоката на полето, без да сменям посоката на въртене, то спирачния момент дали ще стане ускоряващ? няма разбира се. от което има само една крачка до поражение...

сега по втория въпрос.
този ток само в началото на периода ли е? за другата полувълна има ли също такова триъгълниче? както и да е, ще дам два отговора, в зависимост от това как е.
значи, ако тока е периодичен през полвин период, то мощност не се черпи, електромера също не отчита. ако е периодичен с цял период, то може да черпи. но ти можеш и сам да си го проинтегрираш, защо мене питаш? все едно, ясно ти е че int( int(U)*dI/dt)=int (U*I)
просто интеграла изважда 1/w отпреде, производната вади w, двете се съкращават и всички са щастливи.