По принцип съм съгласен, че при идеална бубина, тоест такава в която няма загуби на топлина, и cosFi = 0, 100% от акомулираната реактивна енергия през първия полупериод на синосуидата на тока, се връща през втория. На практика cosFi > 0 и винаги има някакви загуби на топлина в намотките и магнитопровода. Точно тази топлина е активната съставка на реалната бубина, която отчита електромера.
Или казано по друг начин реактивната енергия "постъпва " от мрежата през електромера към бобината през първия полупериод и се връща през втория тоест тя се явява "паразитна".
Това което си наблядавал тоест неотчитането на АКТИВНАТА съставка на бобина с висока индуктивност, според мен има само едно логично обяснение и то е несъвършенството на електромера като механична система. Ако отчитането на изразходената електроенергия (даже чисто активната) ставаше с модерен електронен прибор, където няма механично движещи се части, това щеше да е невъзможно.
Искам да те попитам за повече технически подробности за четирите последователно свързани бобини за които говориш. Ти каза, че сечението на намотката е 0,3-0,4 мм. Каква е дължината на проводниците? Медни ли са? Какъв е диаметъра на външната тръба? Вътрешната, около която е навит проводника куха ли е? Свързани ли са с метални капаци отгоре и отдолу двете коаксиални тръби, тоест затворен ли е магнитопровода на бубината? От какъв материал са тръбите?
И на края още една идея как да увеличиш "сбъркването " на електромера. Вместо един дьод ти предлагам да сложиш четири в Грец схема. Хистерезисните загуби в магнитопровода зависят от честотата, а по този начин ти я удвояваш от 50 на 100Hz.