Ако самочувствието ти наистина е толкова високо и ненакърнимо, едва ли би обръщал внимание на дребни заяждания. Доколкото съм забелязъл, чувстваш се задължен да отговориш на всеки, който отправи някаква реплика към теб. Това, разбира се, си е твое право, но искам да ти кажа, че тези безкрайни и навървени един за друг постинги с някой опонент кой е лош и кой добър и кой по- и кой най- напомнят за млечните братя Балаганов и Паниковски, седнали на пода на стаята, бутащи се един друг с длани и викащи един на друг: "А ти кой си?" Ако си мислиш, че така се защитаваш, грешиш. Слизаш на нивото им.

Написах всичко това само да ти кажа как изглежда картинката отстрани. Колкото до абстрактните разсъждения за самочувствието, ако то е с покритие, никой не може да ти го бутне. И не виждам смисъл да се изтъква в отделна тема, освен ако нямаш сам някакви съмнения по въпроса. Нищо лично, разбира се, просто отговор на "интелектуалната провокация".

И понеже имам чувството, че обичаш да слушаш оценки за себе си (особено ако ти харесват :))), по отношение познаването на имигрантския процес имаш право на самочувствие. За другото не знам, а и не ме интересува. Но информацията, която даваш тук, в мнозинството от случаите е точна, коректна и изчерпателна. Това не може да се отрече. И говори само за себе си. Така че ако желанието ти е наистина само да помогнеш на хората, тръгнали по този не лек път, "интелектуалната провокация" just doesn't make sense, както казват в Канада. Ако обаче освен това държиш и да получиш някакво признание за тази помощ (нищо лошо в това), в смисъл че си по-добър от останалите или нещо подобно, то тогава всичко си идва на мястото.

Бъди здрав.