|
Правителството няма стратегия как да не се допусне повторно въвеждане на визите при имигрантска вълна
Златин Тръпков*
Пробивът по проблема "Шенген" е безспорен. Той можеше да бъде постигнат и по-рано, ако не бяхме загубили 2 г. в "дедраматизиране" на въпроса, но както и да е.
Време е да стъпим на земята след историческото за нас решение на ЕС. Като се присъединявам към всички положителни оценки, искам да внеса няколко уточнения.
България не е част от "шенгенското пространство". Тя не е и не може да бъде "външна граница" на Европейския съюз. Не знам защо наши официални представители настояват на неща, които са далеч от реалността. Техните заявления свидетелстват за непознаване на реалностите в Евросъюза или за представяне на желаното за действително. За тези, които настояват, че България е "външна граница", ще напомня следното: България все още не е член на ЕС, не е страна по Шенгенското споразумение. Тя е трета страна извън "негативния списък" на ЕС и толкова. България не може да бъде "външна граница" на нещо, в което не участва. Тя не е юридически задължена да поема ангажименти, присъщи на членовете на ЕС.
Тайни клаузи
Какви са допълнителните условия, съпътстващите задължения, които българското правителство е приело, за да постигне тази заветна цел - тук има информационна завеса. Научаваме неща "на час по лъжичка" - днес трябва да въведем визи за Русия и Украйна, утре може би за Македония и Сърбия. Не подценявам необходимостта от затягане на контрола по границите, от възприемане на европейските стандарти в законодателството по визите. Но не мога и да подкрепя безразборното въвеждане на визи. Трябва да се търси баланс както във времето (ние сме доста далеч от пълноправното членство в ЕС и задълженията, които то евентуално ще породи), така и между различните държави, между различните категории чужденци, посещаващи България. И в това отношение водещ следва да бъде националният ни интерес - отговорност за българите по света, за чуждите граждани с българска национална идентичност, нашите търговско-икономически интереси и пр.
Не изключвам, след като безвизовият режим стане факт, българският гражданин да започне да страда от собственото си правителство, да се оплете в различни формалности, които ще трябва да изпълни, за да пресече границата на държавата. Формалности, съпоставими с тези, които и сега трябва да изпълни, за да получи виза! В публичното пространство вече бяха пуснати няколко "теста" за общественото мнение. Заговори се за възраждане на изходните визи, характерни за тоталитарна България, за някакви проверки на нашата граница, но не се обяснява на средностатистическия българин как ще преминава границата на собствената си държава.
Никой не си прави труда да разясни също така какви са нашите права и задължения в "шенгенското пространство". Премълчава се едно важно положение - Шенгенското споразумение съдържа защитни клаузи за повторно въвеждане на визи при неизпълнение на неговите условия. Евентуалните емигрантски "вълни" могат да доведат до подобна санкция, а също поведението на нашите граждани, ако те не знаят точно какви са техните права и задължения в тримесечния период, за който имат разрешение да пребивават в "шенгенската зона". А те трябва да знаят, че не могат да работят, че няма да получат право на постоянно пребиваване и т. н. Че ако бъдат заловени от властите на съответната европейска страна за неспазване на дадени условия, ще бъдат изгонени от "шенгенската зона". Последиците от това са двояки - първо, лично те ще получат забрана да посещават зоната Шенген за срок от поне две години, а второ, това може да доведе до спускане на визовата "завеса" за всички българи.
Майката родина извръща глава
Своите права и задължения трябва да знаят и българските турци, изселили се в Турция, които вече се готвят да използват български паспорти за пътуване в Европа. И тук възниква подозрението, че кабинетът няма виждане, няма стратегия за недопускане на повторно въвеждане на визи за българските граждани.
Пробивът по "Шенген" поставя в нова светлина въпроса за отношението ни към българските малцинства, към тези чужди граждани, които се чувстват българи. Те са стотици хиляди. Дейността ни през последното десетилетие спрямо тях е противоречива и непоследователна. Като цяло сме длъжници и на тези наши сънародници зад граница. Да вземем например малцинството ни в Източна Сърбия. Докато Милошевич бе на власт, демонстрирахме съчувствие към българите в тази част на Югославия, обаче властта в Белград не допускаше нашите пратеници. След като Воислав Кощуница бе избран за президент, правителството на Костов като че ли отново остави този въпрос на самотек. Или пък да вземем малцинствата ни в Молдова и Украйна. Защо трябваше да се въвеждат визи за тези държави, в които имаме стотици хиляди сънародници? Заклинания от типа "Европа иска това от нас" и "геополитически избор" не могат да бъдат оправдание за отказа да защитаваме сънародниците ни, за липсата на виждане в правителствената политика.
С въвеждането на визи за Молдова, а в близко бъдеще и за Украйна ние откъсваме най-компактното, най-голямото българско малцинство от България. Едва ли след подобно решение на нашето правителство българите в тази страни ще се чувстват повече свързани с родината майка. Едва ли любовта към род и родина ще се засили, след като се сблъскат с бюрокрацията на съответните държави, на българските консулски служби или след като заплатят няколко месечни заплати за получаване на българска виза.
Не по-малко парлив е въпросът за защитата на интересите и правата на българите в чужбина пред държавните органи на съответните държави. Не е тайна, че има наши сънародници, които пребивават незаконно или работят незаконно в Европа и САЩ. Не е кой знае какъв секрет, че някои от тях нарушават и други закони на съответните държави. Засега българското правителство е заело позата на щрауса - то си е заровило главата в пясъка и чака въпросите да се саморешат. Дипломацията ни срамежливо и донякъде гнусливо се дистанцира от тези наши сънародници, от техните проблеми. В същото време други страни-кандидатки за членство в ЕС вече полагат усилия за решаването на проблемите на техните граждани, особено в европейската зона. Това означава решаване чрез преговори и поемане на взаимни задължения за легализирането на престоя на българите, които вече години живеят в дадена държава. Това включва усилия на правителствено равнище за легализиране на работата на българите в чужбина, след което те ще могат да получават достойно заплащане, здравно и пенсионно осигуряване. И т. н.
Някой ще каже, че отивам много далеч. Но бих желал да подчертая следното: българската държава ще бъде силен притегателен център за своите граждани и за българската имиграция, но само ако повиши равнището и качеството на живот у нас. А също ако успее да защитава гражданите си и нашите сънародници ефективно, да им гарантира постоянна връзка с родината майка, ако договори права и задължения за българите в чужбина, които да не се различават от правата и задълженията на гражданите на нашите партньори.
---------------
* Авторът е член на управителния съвет на Българското дипломатическо дружество.
|
в-к Сега - подусловията след "Шенген"
