Скромни, отдавна тайно те чета :-) Ама прав си бе, да му се не види! Ето аз вече 5 години и ... като двама души съм... с две персоналности, едната за тука, другата за в БГ. В самолета превключвам от едната в другата. Няма вече усет за дом. Имам дом и тук и там, но никъде не е моят дом. Никъде не съм аз. Забравих коя съм. Спомням си само коя бях. В началото мислех, че ще се побъркам. Ама ... свиква се, ама хич не е лесно. Неспокойствие и неудовлетвореност. Не че ми е лошо тук иначе... А като се върна в България ми е кеф, страшен кеф. И след две седмици почва да ме ръчка под лъжичката, какво ли изпускам там, в другия свят, в другия ми дом, на другото място. И това за съпруга е вярно!!! Няма такова жувотно с качествата, дето ми трябват! Нито тук, нито там, нито никъде. Ама той Оптимиста е прав... Прави сте. Що ли не си седях на д-то ... Ето сега - близо 2 години не съм се връщала в България. Имам чувството, че като се върна, ще си остана завинаги. Ама така ли ще мисля след две седмици. Кажи ми, колко време трябва, за да свикна окончателно с това? И как точно, ако съм сама (понеже казахме, че съпруга кучета го яли, няма такъв човек).