Пълно съгласие! Ние живеехме в една стая. Четири човека. На стената имаше картина. Руски пейзаж. Два бора и житено поле. Единственото прозорче към простор... Знаеш ли колко години не можех да понасям нещо на стената? Голи стени! Не исках спомени от картината на стената на едната стая! Къща на два етажа, с три спални, хол, трапезария, кухня, кухненска трапезария, две пълни бани, една половин баня, сервизно помещение, складно помещение, и гараж за две коли. И нищо на стените! НИЩО! Я някой бе забил даже един пирон - щях да го разкъсам! На съпругата ми й взе 5 години, че да приема поставяне на иконка. В кухнята. На изрязана стена, където не ми беше пред погледа... Още 5 години и нова къща, още по-голяма, че да ме навие да окачим картини в столовата. Както ти казах, Брато, ние не само не емигрирахме, а избягахме! Национална гордост тип "кауза пердута"... Аз ли да ги уча "мериканците" на живот? Или да ги уча да се бутат в по една стая семейството, с една тоалетна за 3 (три) семейства? Че и те един ден да се потят няколко дни преди да се решат да забият пиронче за картина в хубава, чиста, светнала, ширнала се стена...